Любовта към това, което сме, ни дава крила да се изкачим до най-високите върхове в живота си
Казват, че човек трудно би могъл да съществува, ако не изпитва поне една капчица обич към себе си. Хората, които мразят себе си, са не само неспособни да се обвържат, но и неспособни да открият щастието в живота си. За да сбъднем всичките си мечти и да привлечем щастието към нас, трябва да имаме пълноценна връзка, но на първо място със себе си, с това което носим в душата си, защото единствено тогава портите на удовлетворените ще бъдат отворени за нас. В противен случаи няма да спираме да обикаляме и да търсим лисващите парчета от душата си.
Самотата и усещането, че сме нещастни от всичко, което се случва в живота ни, са само още едни неприятни спътници на липсата на свързаност с това, което сме в действителност. Независимо от това колко време сме прекарали в капана на своя собствен отрицателен модел, винаги можем да се отървем от тези силно разочароващи емоции, които ни потискат и ни пречат да преоткрием красотата в заобикалящия ни свят. Когато променим мисълта си ще направим и първата крачка км изцелението и ще поставим основата на новото си бъдеще.
Ако продължаваме да подхождаме негативно към себе си и да се упрекваме за всички неприятни моменти, които извират постоянно в дните ни, няма да успеем да намерим покой и да започнем на чисто. Затова ако искаме да бъдем щастливи трябва да променим модела си на мислене и да пренасочим посланията си към всички позитивни пътища, които винаги са отворени за нас, но които до този момент просто не сме откривали.
Зад всеки проблем стои решение – затова е важно никога да не натрупваме отрицанието в себе си и да спрем да мислим, че не сме достатъчно силни и важни. Всеки човек в този свят е като една малка прашинка вълшебство, носеща в себе си много светлина и енергия, предизвикваща красивите събития в живота ни.
Когато се научим да използваме своите мисли правилно, ще получим и ключа към вътрешното удовлетворение и ще спрем да се потискаме и самоунищожаваме сами. Когато човек мрази себе си или пък това, в което се е превърнал, той трудно успява да намери сили за да подобри живота си и така постепенно сам попада в затвора на собствените си мисли и страхове. Но когато вярваме в себе си и знаем точната си цена съдбата започва да ни подсказва правилната посока и ни помага бавно, но сигурно да се изкачим нагоре до най-високите върхове на житейската пирамида.
Любовта, насочена към самите нас, е важна за начина, по който ще изберем пътя в живота си, затова никога не трябва да я забравяме и губим, защото именно тя е нашият ключ към вътрешната хармония и щастието.
