Колко е важно да бъдеш срамежлив

Нахалният човек е дразнещ, всяка грешка му се струва непростима, за разлика от срамежливия, чиито зачервени бузи осигуряват частичен имунитет. В същото време лекото изчервяване може да предизвика снизхождение, съчувствие, благоприятно отношение.

Ема Джейкъбс, журналистка от "Файненшъл таймс", е била срамежливо дете, което лесно се изчервява, и решава да проучи дали това е неизменна част от характера ѝ, която никога не се променя, или с напредването на възрастта ще успее да я обуздае. Доскоро, с помощта на работата си, тя имаше илюзията, че се е преборила с интровертността си.

Може би не беше в центъра на компанията, може би не доминираше в разговорите, но не се притесняваше да споделя с доверениците си. Всичко това до пандемията, когато социалната ѝ неловкост се появи отново. "Защо не говориш с приятелите си по време на футболните мачове?" - попитала тя наскоро 8-годишния си син, а той обезоръжаващо отвърнал: "Защо не говориш с родителите им?" Тя беше озадачена от отговора. Значи ли това генетично записана кардиналност, която е предала на детето си?

В неотдавнашния си разговор с психолога Рей Крозиър, публикуван във "Файненшъл таймс" миналия уикенд, тя осъзна, че да си срамежлив не е просто черта, а състояние, подобно на щастието или тъгата. Така че всеки човек може в някакъв момент от живота си да се почувства неловко на презентация, на първа среща или когато се окаже на парти, където не познава никого. Крозиър смята, че изследователският интерес към този въпрос е отзвук на несигурността, създадена от начина, по който се представяме в социални ситуации.

Аз се идентифицирам с Джейкъбс.

Също се изчервявам лесно, публичното говорене ми създава паника, особено мисълта, че ще се изложа в най-критичния момент. Много хора могат да изтълкуват срамежливостта като самонадеяност или студенина. От друга страна, когато човек е срамежлив, той притежава някои интересни качества: слуша по-лесно и не се мъчи да запълва тишината с излишно бърборене, често съпроводено с глупост. 

Това може да накара някои хора да се притесняват, но аз нямам нищо против да седя мълчаливо срещу някого в продължение на десет минути. Това не ме кара да се чувствам ни най-малко неудобно. Намирам го за здравословно, а понякога и за ценно. Плюс това не желая по никакъв повод и причина да разговарям с хора, с които не ми се общува.