Кога раздялата е най-правилното решение, което можем да вземем
Хората се събират по различни причини – любов, приятелска закрила, материални подбуди или пък обединени еднакви ценности, но независимо от това каква е била причината да бъдете с даден човек и да споделите огромен процент от живота си с него, вие трябва да знаете, че не винаги всичко трябва да бъде на всяка цена и когато нещо в отношенията ви не може да бъде поправимо или пък липсва, като ви прави нещастни, трябва да продължите напред сами и да прегърнете раздялата.
Има много случаи, в които по-добрия възможен изход от една токсична и насилствена връзка е раздялата. Tази глътка въздух, която би ни дала нови надежди и би ни помогнала да осмислим своите цели и бъдеще. Определено не е лесна задача да поставиш край на връзка, в която си давал сърце и душа, да кажеш сбогом на човек, в когoто си бил влюбен до полуда и с когoто си си представял старините, но нека бъдем честни, понякога раздялата е най-добрият възможен избор, който бихме могли да предприемем, както за своето личностно щастие, така и за нашите близки.
Почти винаги токсичната любов ни отвежда в задънени улици, там където всичко е тъжно, празно и почти изгубено за нас, а отчаянието и страхът, че не бихме могли да оцелеем сами ни карат да продължаваме да лутаме тази изгубена кауза и да зачеркваме щастието си. Понякога за да ни се случи нещо по-добро, трябва да направим място в живота си за него, да се отървем от тези хора, които отнемат частица от душата ни и ни превръщат в тъжни същества изгубили себе си. Понякога просто трябва да затворим тази болезнена врата, която води към нищото и да се насочим към светлото бъдеще, там където ни предстоят едни много по-красиви и незабравими моменти с хора, които наистина държат на нас.
Много често ние се лъжем, че няма втори и трети влак или пък, че сме останали последните пътници на гарата, което е и причината да се впускаме в необмислени връзки, които изпиват силата и енергията ни и ни карат да се чувстваме все по-празни, мрачни, и така, с идеята си да запълним една лека празнина в себе си - ние изгаряме душата си и правим път на нещастието. Когато нещата не вървят, най-смисленият начин да дадем втори шанс на себе си и на човека до нас, е просто да си тръгнем и да потърсим онова, което ще е най-добро за нас, което ще ни носи вътрешен мир и най-важното - щастие!