Кога нашето съзнание включва своите защитни механизми

Обикновено в моменти на афект, конфликт, гняв, скръб, загуба или страх човек започва да отключва тези интересни защитни реакции под напора на емоциите и силното его, като всеки човек е способен да се подаде на тези механизми, имащи за цел да защитят нашето вътрешно Аз. За жалост в повечето случаи тези защитни реакции биват наши врагове, тъй като изкривяват действителността и ни създават някакво усещане, че всеки момент ще станем жертва на обстоятелствата. 

Всъщност тези механизми ни насочват към тази част на събитията, която отключва силни емоции в нас, докато претъпява фона и всичко онова, което носи по-реалистичен поглед към случващото се. Повечето хора отключват тези защитни механизми, когато се чувстват застрашени или са попаднали в конфликтна среда. Тогава, чрез този механизъм, те бързо се изолират от събитията, като фокусират вниманието си само върху онова, което е създало хубави чувства в тях. Невинаги нашите реакции за защита отговарят на това, което ни се случва и по-често те биват просто стена, която изолира дребните детайли, в които се крие истината. 

Редуцирането на негативните емоционални състояния ни кара да претъпяваме, отричаме и потискаме всички неприятни събития от своя живот, като пресъздаваме нереалистични спомени в своето подсъзнание. Често пъти чрез тази позиция хората избират да претъпят своите усещания и да заличат, дори част от своите спомени, които по някакъв начин са им донесли голяма доза болка и тъга. Именно тогава този защитен механизъм започва да концентрира вниманието ни върху други обекти, като дадена сцена от живота ни бива напълно заличена или пък остава да се съхранява в части от нашето подсъзнание. 

Човешката психика е многопластова и това е причината различните хора да възприемат и преживяват случващото се в живота им по свой собствен начин, защото всеки човек е строго индивидуален и докато част от хората могат с лека ръка да преминат през неприятните сцени от живота си, други пък задълбават над детайлите и съхраняват всеки един миг, който им е причинил тревога и безпокойство. Тези психични механизми могат да бъдат и наши сътрудници, като ни помагат да превключим на нова вълна и да не пораждаме повече вътрешни емоционални конфликти в себе си.

В действителност колкото повече стрес и неприятни ситуации запечатваме в своето съзнание, толкова по-трудно е да излезем от капана на депресиите и тревожността, и точно в този момент на помощ биха могли да ни се отзоват, именно нашите защитни механизми на психиката, които ще изтрият лошите спомени или пък ще ги накарат да избледнеят. Понякога тези механизми биват изкривени именно от нашата психика, която предварително е изградила някаква стратегия за действие и оцеляване.

Обикновено хората са по-склонни да отключат подобни реакции, когато са подложени на силен стрес, тогава несъзнателно поставят някаква бариера между реалността и това, в което искат да вярват, като неприятните моменти биват поставени в една затворена кутия намираща се надълбоко в тяхното съзнание, докато в един слънчев ден тази тъмна кутия би могла да се отвори отново под напора на силни негативни емоции и страхове!
Повечето хора предпочитат да изолират онова, което ги тревожи и не желаят да приемат реалността такава, каквото е, защото ако го направят ще изпитат някакъв вид вътрешно сътресение. И така, когато могат да си спестят неприятните моменти и стотици пъти са включвали на режим ''защита и оцелявяне'', за преживяването на всяка следваща опасна ситуация те предпочитат да изберат именно този начин за синхронизиране само на спомените, които носят някакво положително усещане в тях. 

В трудните моменти ние не трябва да губим своето вътрешно себеусещане относно това - кога грешим и действията ни нараняват ли околните, тъй като огромен процент от хората, всъщност чрез създаването на този защитен психически механизъм изкривяват не само реалността, но и личностния си образ за това какви са в действителност, като по този начин виждат грешките на другите хора, но не успяват да открият своите блокажи и тъмни страни. Това изкривяване на представите почти винаги има лоши последици за тези хора, които не искат да отключат тази защитна стена и да се изправят пред проблемите с истинския си образ, който в повечето случаи съвсем не е толкова положителен и красив, колкото е сформиран в тяхното съзнание. Често пъти тези хора прехвърлят вината за своите грешки на другите и това ги прави незрели, егоистични и неспособни да поемат отговорност, като това поведение изцяло се дължи на притъпената представа за реалност, която се отключва обикновено под напора на тази защитни стена, която повечето хора изграждат в съзнанието си.

Често пъти тези хора застават под фалшиви лозунги, чрез които се опитват да убедят другите колко добронамерени, стабилни и силни са всъщност, но същевременно в главата им са се натрупали не една, а стотици тъмни кутии със заличени събития, които им пречат да открият истинската си същност и да застанат пред света със собствения си облик, не този който самите те са изградили в съзнанието си, а с този, който съхранява всички хубави и лоши спомени от тяхното минало.

Защитните механизми в нашето съзнание почти винаги се отключват, когато човек се почувства физически и емоционално притиснат от обстоятелствата, тогава когато страхът и болката са взели превес над логическото и рационално мислене. Чрез тези механизми човек изпробва начини, чрез които би могъл да защити себе си, но истината е, че в повечето случаи те го обричат да живее в лъжа, вместо да се справя с предизвикателствата, на които го подлага животът!

Понякога тези защитни механизми ни отклоняват изцяло от реалността и от важния проблем, който скриваме в тъмните кутии на съзнанието си, вместо да открием начин, чрез който да го разрешим и той да изчезне завинаги от мислите ни. Някои хора се опитват да стоварят всички свои недостатъци и угризения на другите, защото точно в този момент защитната стена се е включила и не им позволява да направят крачка напред и да застанат зад своите действия. Вместо това предпочитат да останат защитени, като съхраняват тази тъмна информация в своето подсъзнание до края на живота си.