Кажи ми как се отнасяш към колегите си и ще ти кажа какъв си

Усмихнати и дружелюбни в офиса, но затворени и мрачни в личния си живот - или обратното? Според двама експерти това е по-често срещано, отколкото си мислите.

Широко разпространено е мнението, че именно на работното място показваме истинската си същност и че в резултат на това начинът, по който се отнасяме към колегите или служителите си, отразява това, което сме в действителност. Често се случва да променяме леко личността си, за да се адаптираме към различните среди - в крайна сметка работната и домашната среда налагат различни очаквания към нас и в резултат на това ни принуждават да бъдем гъвкави в поведението си. Но дали е точно да се каже, че начинът, по който се справяме с егото, амбициите, приятелството, авторитетите, определя характера ни?

"Да покажем истинската си същност не е лесно - казва психологът и коуч Ициар Веласко, - наред с другото и защото не много хора са готови да предприемат това дълго и понякога болезнено вътрешно пътуване към себепознанието. "Когато някой се държи по коренно различен начин в една ситуация и в друга, той го прави, защото вярва, че това е, което другите очакват, дори без да го осъзнава. Подобно поляризирано поведение е далеч от ясното определение за това какви хора искаме да бъдем и как искаме да се държим с другите, което би трябвало да е повече или по-малко стабилно в контекста, в който се движим.

За Мария Лус Помарес, психолог и консултант в областта на човешките ресурси и професионалните услуги, това е въпрос на адаптация. "В зависимост от средата ще проявяваме едно или друго поведение, тъй като предизвикателствата и преживяванията също са различни. Много често това означава отклонение от ценностната ни система и дори поражда когнитивен дисонанс, тъй като имаме мисли и поведение, които са в противоречие с убежденията ни. Важното е да се реагира навреме, преди ситуацията да създаде вътрешен и външен конфликт", предупреждава тя.

Истината е, че личността ни на работното място не е маловажен въпрос, тъй като тя има пряко въздействие върху развитието на екипите, върху целите на компанията, върху възможностите за повишение и дори върху получаваната заплата. Здравите компании имат в състава си всякакви служители, за да може диаспората от личности да създава нови идеи и инициативи, които да движат компанията напред. "Понякога да бъдеш себе си на работното място не винаги е най-доброто нещо, особено ако кандидатстваш за повишение'', - казва Помарес, - защото това може да те постави в известно неравностойно положение в сравнение с други кандидати, които например имат способността да се адаптират и да бъдат гъвкави в нови ситуации.

Но ако ситуацията е доведена до краен предел и винаги симулирате някакво лице, което не излиза наяве, последствията могат да бъдат сериозни. "Ако сте в работна среда, в която чувствате, че не можете да покажете свободно същността си, може би е време да потърсите алтернативи", съветва Веласко. "Прекарваме твърде много часове на работа, за да бъде тя място, където изпитвате страдание или виждате, че собствените ви ресурси за справяне са претоварени пред лицето на несгодите. Поддържането на това в дългосрочен план може да доведе до стрес, свързан с работата, който, ако не се управлява правилно, може да доведе до тревожност и дори депресия".

Помарес се изразява в същата посока: "Хората, които се чувстват задължени да адаптират поведението си към реалност, която не съответства на тяхната система от ценности и убеждения, могат да се чувстват виновни. Това е ситуация, която може да бъде много вредна и да постави устойчивостта ни на предела". "Да бъдеш гъвкав, да се адаптираш към различни сценарии е положително, но има своите граници. Важно е да не се отдалечаваме твърде много от основните си ценности. Ако не сме верни на тези ценности, на това, което е важно за нас, е много трудно да живеем в баланс и съгласуваност със себе си", допълва Веласко.

В допълнение към хората, които напълно променят поведението си, щом стъпят в офиса, друго широко разпространено явление е трансформацията, която настъпва, когато някой е повишен от повече или по-малко съпричастен колега в надменен и авторитарен човек. Както обяснява Веласко, това може да се дължи на известна несигурност или нужда от защита. "Този тип промяна може да провокира голяма несигурност у човека и начинът, по който той действа, може не винаги да е подходящ.''
 

''Възможно е това авторитарно поведение да се дължи на необходимостта да се защитят след смяна на ролята, тъй като може да им е необходимо време, за да преминат към новата си позиция. Възможно е също така да се дължи на мисленето, че това отношение е, което ръководството очаква от тях, и те не са сигурни как да се приспособят към новата реалност. Идеалният вариант в тези случаи е да се възприеме открито, честно и смирено отношение към бившите колеги. И трябва да се има предвид, че често другите са тези, които не приемат последиците, които промяната на позицията води до работни взаимоотношения".

Тази промяна в отношението се дължи главно на липсата на комуникационни умения. "В случай на повишен човек, който се държи надменно, това може да се дължи на скрита нужда от възхищение или постоянно внимание. Това често е съпроводено от слаба способност за общуване с другите и лоши комуникационни умения. Това са хора, които може да се чувстват несигурни на новата си позиция и оттам да възприемат по-агресивно отношение, опитвайки се да наложат своята преценка и идеи. Същото това чувство на ниска самокомпетентност може да ги накара да не приемат различни мнения и ще им е трудно да приемат критика", продължава тя.

В тези случаи е препоръчително организациите да инвестират в обучение при повишаването и популяризирането на хората в компанията и да работят върху умения като асертивност в работната среда, емпатия и активно слушане, управление на конфликти и способност за управление на екипи. С тази подготовка хората, които може да имат добри технически умения, ще могат да развият и социални умения, за да не изпаднат в погрешно отношение.