Какво е Атичифобия и защо се страхуваме от провалите

Всеки поне веднъж в живота си е изпитал някакъв вид провал, който по някакъв начин за него е бил източник на разочарование, въпреки това човек не трябва да се огъва пред трудностите, а да черпи най-доброто от тях, така че да изгради по-солиден опит, който за в бъдеще би могъл да му помогне да се справи с много по-критични ситуации. 

Най-често страхът от провал присъства в живота на перфекционистите – хората, които имат много високи стандарти за себе си и които не успяват да се задоволят с малкото. Изпълненията на задълженията им са тясно свързани с тяхната самооценка и ако нещата не се получат по най-добрия за тях начин, в съзнанието им веднага ще се породи този неприятен страх от провал. В този момент перфекционистите не само ще изгубят почва под краката си, но и ще страдат от самообвинения, както и чувство за загуба на собственото им достойнство. 

Нашата реакция към провала се заражда още докато сме съвсем малки и обикновено бива плод на възпитание, родителски модел и дори средата, в която израстваме, може също да повлияе негативно върху начина, по който възприемаме трудностите в живота си. Например децата, които биват словесно атакувани, когато правят някакви грешки или се провалят може да пораснат и да гледат на провалите, като загуба на всичко, от което се нуждаят за да оцелеят - уважение, любов и приемане от другите хора. Тази асоциация в тях може да създаде страх от провал, дълбоко загнездил се в психиката на този човек за много дълъг период от време. Според психолози, хората измерват стойността си с начина, по който са се представили и така когато се провалят, например този директен удар върху личната им стойност, може да бъде изключително опустошителен и да ги накара да се затворят в себе си. 

Атичифобията е често срещано ирационално тревожно разстройство, което е свързано със силен страх от това да не се провалим. Обикновено този вид фобия се наблюдава по-често при хора, които са силно амбицирани да успеят на всяка цена и ако това не се случи, започват да се чувстват като нищожества, затова че са изгубили битката и не са успели да достигнат до желаната цел. Страхът от провал или атичифобията се свързва с една натрапчива загриженост за това, че вие не можете да отговорите, както на своите очаквания, така и на тези другите хора. Това всъщност е нещо повече от едно нормално безпокойство, тъй като когато е заложено нещо важно, този вид страх започва да става непрекъснат и напълно да парализира човека страдащ от него, като му породи усещане за безпокойство, което от своя страна му пречи да премине към някакво действие. 

Парализата за взимане на решение може да бъде толкова потискаща, че да породи ''замръзване'' на мозъка до такава степен, че човекът да не може да реши, кое ще е най-правилно за него и как трябва да действа в конкретната ситуация. 
Според психолози, за да се справим с тази фобия, задължително трябва да повишим самочувствието си и да спрем да се самонараняваме тогава, когато успехът закъснява.

Когато индивидът започне да възприема като некомпетентен този негов страх, започва да поддържа порочния кръг, в който е влязал и така докрая на дните си, този човек не може да излезе от него и да се справи с всички проблеми в живота си. Страхът от това да не се провалим отново ни кара да загубим своята увереност, както и част от уменията, чрез които всъщност бихме могли да се изстреляме към върха. Затова е много важно да изтрием от съзнанието си това усещане, че няма да се справим, както и че, провалът е нещо ужасяващо, което ще отнеме щастието ни. Нерешителността парализира човек, правейки го неспособен да се движи по-напред, така че да пропуска възможни моменти за учение и растеж.