Иранският режисьор Джафар Панахи спечели ''Златна палма'' за най-добър филм в Кан

Иранският режисьор Джафар Панахи, който в миналото е лежал в затвора и му е било забранено да снима филми в родината си, се обяви срещу ограниченията на режима, след като спечели голямата награда на филмовия фестивал в Кан.

Той бе аплодиран, докато призоваваше иранските си съграждани да ''оставят настрана'' различията и проблемите си.

''Най-важното сега е свободата на нашата страна. Нека обединим усилията си. Никой не бива да се осмелява да ни казва какви дрехи трябва да носим, какво трябва или какво не трябва да правим''.

След десетилетия на държавна цензура и затвор иранският режисьор спечели престижната ''Златна палма'' за най-добър филм със силно политическата си творба ''It Was Just an Accident''.

Джафар Панахи никога не си е поставял за цел да бъде политически режисьор. ''Според мен политическият режисьор защитава идеология, която добрите следват, а лошите ѝ се противопоставят'', казва иранският режисьор. ''В моите филми дори тези, които се държат зле, са формирани от системата, а не от личния избор''.

След подкрепата си за протестите на опозиционното Зелено движение Джафар Панахи получава през 2010 г. от иранските власти 20-годишна забрана за снимане на филми и за международни пътувания. Това обаче не го спира. През годините той открива нови начини да снима, монтира и изнася филмите си - от превръщането на хола си в снимачна площадка до използването на автомобил като студио.

Пътят до Кан не е бил никак гладък. През юли 2022 г. Панахи отново е арестуван и задържан в известния затвор ''Евин'' в Техеран. След почти седем месеца и гладна стачка, през февруари 2023 г. той е освободен. Със зашеметяваща правна победа Върховният съд на Иран отменя първоначалната му присъда от 2010 г. Панахи е юридически свободен, но все още обвързан със система, на която отказва да се подчини. ''За да направиш филм по официалния начин в Иран, трябва да представиш сценария си за одобрение в Министерството на ислямското ръководство'', казва той пред DW. ''Това е нещо, което аз не мога да направя. Направих още един таен филм. Отново.''

Филмът ''It Was Just an Accident'' може би е най-пряката конфронтация на Панахи с държавното насилие и репресии. Заснет тайно и с разголени женски образи в разрез с иранския закон за хиджаба, филмът разказва историята на група бивши затворници, които вярват, че са открили човека, който ги е измъчвал - и трябва да решат дали да си отмъстят. Напрегнатата 24-часова драма се развива като психологически трилър.

В стилистично отношение ''Това беше просто инцидент'' рязко се отличава от по-сдържаните и до голяма степен саморефлексивни творби, които Панахи създава, докато е под официална държавна забрана, но сюжетът остава силно автобиографичен.
Филмът започва с банална трагедия - мъж случайно убива куче с колата си - и се превръща в бавно разгаряща се равносметка за санкционираната от държавата жестокост.

''Мъж на име Егбал шофира през нощта с бременната си съпруга, когато блъска и убива куче. Инцидентът поврежда сериозно двигателя му и скоро след това колата се разваля. Той спира в близкия гараж, собственост на Вахид, който забелязва, че мъжът прилича на офицера, който го е измъчвал в затвора и е съсипал живота му. Вахид преследва мъжа, който ходи с изкуствен крак, и го отвлича. Вахид се подготвя да го погребе жив в пустинята, но се съмнява в самоличността на мъжа и се обръща към съкилийник за потвърждение. Той се среща с книжаря Салар, сватбения фотограф Шива, булката Голи, младоженеца Али и разгневения работник Хамид. Обикаляйки денем и нощем, ванът на Вахид е окупиран от тези жертви, които искат да отмъстят на човека, който ги е малтретирал жестоко. По време на пътуването си те размишляват върху моралността на убийството на своя пленник и дали той наистина е човекът, за когото го смятат'' - пише в синопсиса на филма.

''Държаха ни със завързани очи, по време на разпит или когато напускахме килията си'', спомня си Панахи за времето, прекарано в затвора. ''Само в тоалетната можехме да свалим превръзката си.''

''Всички герои, които виждате във филма, бяха вдъхновени от разговорите, които водих в затвора, от историите, които хората ми разказваха за насилието и бруталността на иранското правителство - насилие, което продължава вече повече от четири десетилетия'', казва Панахи. ''В известен смисъл не аз съм този, който е направил филма. Ислямската република е тази, която го направи, защото ме вкара в затвора. Може би, ако искат да спрат да бъдем толкова подривни, трябва да спрат да ни вкарват в затвора.''

Панахи обеща да се върне в Техеран след фестивала въпреки риска от съдебно преследване.

''Веднага след като приключа работата си тук, ще се върна в Иран. И ще мисля върху следващия си филм.''