Как обсебващият стил на поведение действа отрицателно върху връзката

19 октомври 2024

''Любовта бяга от тези, които я преследват и пада върху врата на онези, които бягат от нея!'' – Уилям Шекспир

Още докато сме деца започваме да сформираме своя стил на привързаност, като с времето той постепенно може да започне да се променя, което се дължи на житейския опит, който сме успели да натрупаме. Различните стилове на привързаност запечатват в себе си емоциите и поведението на човек, обикновено плод на значимите взаимоотношения в живота му. Хората, които упражняват загрижен стил на поведение обикновено не осъзнават, че този техен подход може да създаде напрежение в отношенията им с любимия. В повечето случаи тези хора страдат от липса на самочувствие и имат изключително негативна представа за себе си, което не им позволява да се доверят лесно на другите.

Според психолози, всеки човек може да развие подобен вид фобия, която бива отключена от нашия силен страх от изоставяне или пък отхвърляне.
Когато човек има загрижен стил на обвързване той се плаши от това неговият партньор да не го изостави и именно поради тази причина този човек започва да се опитва да държи нещата под контрол, като непрекъснато дебне и следи действията на своя любим човек.
Има няколко причини, които стоят в основата на това да полагаме твърде големи усилия, за да задържим човека до себе си, дори когато той не се чувства комфортно с нас и те са генетични белези, травми, стрес, копиране на родителско поведение.

Понякога стресът и споменът от изминала лоша връзка могат да отключат в нас подобно поведение, което е свръзано с желанието да не оставаме сами и да държим под контрол случващото се в живота ни. Колкото повече усилия обаче полагаме, за да съхраним връзката си и да запазим отношенията си с любимия, толкова повече разбираме, че посоката, по която сме поели не е правилна, тъй като човекът до нас не се чувства щастлив от поведението ни.
Задушаващата обич може да бъде истинско предизвикателство, което обърква живота ни и ни кара да се чувстваме още по-самотни и нещастни. Затова ако искаме да живеем в хармония с близките си хора, трябва задължително да поставим някакви граници, след което разбира се, да се опитаме да не ги преминаваме.

Например тези граници могат да бъдат свързани с това да не отнемаме ''въздуха'' на другия човек, да не го следим и да не искаме постоянно обяснение за действията му. Ако го направим, не след дълго ще усетим как едно тежко бреме е паднало от нас и ще се почувстваме свободни от тази така натоварваща мания, която е отнемала огромен процент от времето ни.