Как да се справим с врага вътре в нас – Високото его

''Понякога егото извършва престъпления в стремежа си към известност. Търси внимание, като си спечелва име и останалите го осъждат. ''Моля, кажете ми, че не съществувам, че не съм незначителен'' – сякаш казва то. Такива патологични форми на егото са чисто и просто по-крайни форми на нормалното его!'' – Екхарт Толе

Егото е пряко фокусирано върху това непрестанно да искаме и да получаваме нещо от другите хора, като същевременно самите ние сме неспособни да дадем в замяна. Под контрола на егото си можем да изгубим много важни неща в живота си, като близки приятели, сътрудници, партньори и хора, на които държим, уповавайки се на своята сила, породена от вътрешните ни страхове.
Според специалисти, хората имащи огромно его, са хора отключили различни видове страхове, като например страх от това да не станат аутсайдери и да не останат завинаги в сянката на другите; страх от провал или пък страх от това, че можем да изгубим смисъла на живота си. 

В много редки случаи егото може да ни бъде съюзник, например в моментите, в които ние искаме да демонстрираме своите таланти и да покажем уменията си пред другите хора, без да налагаме принципите си и без да търсим вниманието на останалите. Въпреки че границата е много тънка и за човек е лесно да премине от другата страна, там където се възприема като господар на света, там където за него няма изградени правила и всичко, което иска, трябва да се случи на всяка цена. Егото може да се окаже и наш враг в случаите, в които не можем да контролираме емоциите си и поставяме себе си пред другите хора, като използваме забранени инструменти, като злоба, алчност, желание за признание и дори егоизъм, тъй като границата между егоцентризма и егоизма е много близка. Егото ни почти винаги бива подхранено от отношението и най-вече вниманието на другите хора, от светлината на прожекторите и от възможността да бъдем качени на пиедестал. 

''Трите най-трудни задачи в света са нито физически подвизи, нито интелектуални постижения, а морални постъпки – да се върне любовта към омразата, да се включат изключените и да се каже ''сгреших!''''– Сидни Харис

Според учените, егоцентриците са изплашени хора, които не могат да признаят грешките си и определено не знаят своята стойност, именно поради тази причина те се опитват да си поставят маската на силен човек, такъв който би оцелял и в най-тежката битка. Насочвайки вниманието си към такива хора ние им подаряваме това величие, за което те копнеят, въпреки че и то не е достатъчно, за да бъдат щастливи. В страха си да не бъдат нещо по-малко от другите тези хора често прескачат рамката на нормалността и така тяхното его се превръща в една силна и опияняваща потребност от доминантност. 

Егото много често е използвано, като средство за самозащита, изкривявайки нашата идентичност, то успява да оформи един изключително капризен, недоволен и напрягащ човек, който истински вярва, че всички хора в този свят са му длъжни, както и че светът се върти около неговата особа.

Егото е една силно нездравословна вяра в собствените ни възможности, която провокира в нас негативни постъпки. Можем винаги да разпознаем егоцентрика, дори и да се намира в компанията на 100 човека, той със сигурност ще изпъкне по безцеремонното отношение към другите, свръзано с липсата на деликатност и съобразяване с чувствата на останалите. Егоцентрикът е човек, който силно е повярвал в себе си, което е и причината да поставя на първо място своето лично щастие, като се налага и не спира да капризничи. Този човек е неспособен да види собствените си грешки; забравяйки изцяло за своята индивидуалност той не се съобразява с никого и е готов на всичко, за да постигне целите си, дори и да нарани тези хора, които силно го обичат. 

Изопачената истина относно това кои сме стои в основата за развитието на този вид ненормално его, което успява да пречупи представите ни за реалност. Когато човек е опиянен от властта, той допълнително успява да подхрани егото си до такава степен, че то започва постепенно да се превръща в негов враг, успявайки да го отдалечи от близките му, като променя цялата му същност.

''Егото винаги желае нещо от другите хора или от ситуациите. Винаги притежава свой скрит дневен ред, винаги усеща недостатъчно – пълнота, липса, която трябва да бъде запълнена!'' – Екхарт Толе