Франсоаз Жило - художникът в сянката на Пикасо
От Нели Славова
Биографията на Франсоаз Жило, която на петгодишна възраст заявява, че иска да стане художник, разкрива упоритостта ѝ да постигне тази цел въпреки различните и многобройни препятствия. Родена в Ньой сюр Сен, Франция през 1921 г., Жило е израснала в заможно, но строго семейство. Вкоренено в характера на баща ѝ, Емил Жило, агроном, който принуждава леворъката Франсоаз да пише с дясната си ръка, строгото възпитание на Жило предопределя живота ѝ, белязан от постоянно плуване срещу течението.
Енергичността и талантът на Франсоаз осигуряват плодотворен живот на многостранна художничка, преодоляваща доминиращия мъжки свят, който приключва на 101-годишна възраст на 6 юни 2023 г.
Изкуството като съдба
Първите си уроци по изкуство Франсоаз Жило получава от майка си, като се фокусира върху акварела и индийския туш, като средства, които диктуват мисълта преди действието. В сравнение с рисуването с молив, което позволява лесно изтриване на грешки, тези пособия развиват механизъм за замисляне, преди да се подходи към празното платно или хартията и да се интегрират грешките като част от намерението. През 30-те години на ХХ век Жило учи в Сорбоната и Британския институт в Париж. След като получава диплома по английска литература от университета в Кеймбридж, през 1939 г. Жило се записва в юридическия факултет в Рен по нареждане на баща си. Въпреки намерението на баща си, Жило посещава паралелно курсове по изкуство и създава първото си ателие в таванското помещение на баба си. През пролетта на 1941 г. Жило се запознава с унгарско-еврейския художник Ендре Розда, който става неин наставник и приятел за цял живот. Войната през 1943 г. се оказва ключова за Жило - Розда е принуден да избяга, Жило се записва в Жулианската академия и се натъква на великия Пабло Пикасо.
Проникващият Пикасо
Бурната десетгодишна връзка между Жило и Пикасо е предизвикана от случайно посещение в ресторант, което поставя началото на неумолимата сянка, която художникът кубист хвърля върху Жило. Актьорът Ален Кюни кани приятелката на Жило Женевив на вечеря в La Catalan, ресторант, посещаван от писатели и творци. Същата вечер, на 12 май 1943 г., на съседната маса се намират Пикасо, колекционерката Мари-Лор, виконтеса дьо Ноайе, и Дора Маар, фотографка, художничка и поетеса, по това време партньорка на Пикасо. След като Кюни прави представянето, Жило кани Пикасо при Женевив, а съвместната ѝ изложба наскоро е открита в галерията на Мадлен Декре.
40-годишната разлика във възрастта не пречи на формирането на страстно разбирателство между Жило и Пикасо, което бавно еволюира от посещения в ателието му до силно партньорство. За младата Жило това означава, че получава подкрепа за артистичните си стремежи, най-вече като творческа синергия, породена от разговорите и значимите срещи с някои от водещите модерни художници и личности на времето, сред които Андре Малро, поетът Пиер Реверди, Жан Маре, Жан Кокто, фотографът Брасай, Гертруд Стайн, Жан Дюбюфе, Жорж Брак и Анри Матис. Съюзът между Жило и Пикасо остава завинаги документиран в тяхното изкуство - в многобройните им общи портрети и картините на двете им деца, Клод и Палома, представени и от двамата художници.
Разногласията между двамата датират от 1953 г., когато Жило решава да напусне Пикасо и да бъде завинаги заклеймена и запомнена като първата жена, осмелила се да го направи. Суетата на Пикасо осигурява трудности в артистичната кариера на Жило, след като той казва на търговците на произведения на изкуството да не купуват нейни творби. Вездесъщото му величие усмива професионалния ѝ имидж и възпрепятства напредъка ѝ. През 1964 г. Франсоаз Жило публикува "Живот с Пикасо" - мемоари, осъществени съвместно с Карлтън Лейк. Въпреки напразните усилия на Пикасо да попречи на издаването на книгата във Франция, книгата влиза по рафтовете в цял свят. Тя се превръща в бестселър, разкривайки нюансите на отношенията им, което задълбочава безвъзвратно разрива.
Франсоаз Жило се изявява като художник в началото на 40-те години на ХХ век, изключителен член на Парижката школа и многостранно надарен визионер, който бързо се адаптира към различни медии, най-вече към живописта и печата. Шестдесетгодишната ѝ кариера включва разнообразен спектър от творби, вариращи от фигуративни до абстрактни, отразяващи кубистични и фовистки влияния. Все пак най-високото качество на Жило се крие във възможността да укроти тези формули и да ги насочи към индивидуален израз, кодиран чрез завладяване на празното платно с безупречна композиция.
Многостранността и богатството на характера на Франсоаз Жило трудно могат да бъдат обхванати в една статия. Назначена за офицер на Почетния легион през 2010 г., Жило е художник, представен в многобройни монографии, който непрестанно твори и излага по целия свят, и признат лектор. След като се омъжва за американския пионер на ваксината срещу полиомиелит Йонас Салк през 1969 г., убеждението на Жило, че творчеството е равностойно в науката и изкуството, подтиква към създаването на катедрата "Франсоаз Жило-Салк" в Института "Салк". През 1976 г. Жило е назначена за ръководител на катедрата по изящни изкуства в Университета на Южна Калифорния, която заема до 1983 г.
Франсоаз Жило - символ на енергичност
Интимният разказ "Живот с Пикасо" служи за основа на филма "Да преживееш Пикасо" от 1996 г. и на сериала "Геният" от 2018 г., посветен на гиганта в историята на изкуството на XX век. Друга публикация на Жило, последвана през 1990 г., озаглавена ''Matisse and Picasso: A Friendship in Art'', се фокусира върху конкурентните отношения между двамата художници.
През 2012 г. биографът на Пикасо и Франсоаз Жило е куратор на изложбата "Пикасо и Франсоаз Жило": в галерия "Гагосиан" в Ню Йорк, замислена като визуален диалог между техните творби, демонстриращ артистичен обмен. Изложбата подчертава отношенията между Жило и Пикасо като значимо събитие, което е повлияло и на двамата, провокирайки преосмисляне, което предполага, че опитът с Пикасо е нещо, което е белязало Жило, но не трябва и не я определя.
Франсоаз Жило се измъква от сянката на Пикасо в края на живота си, символично ознаменуван от съдбоносната продажба на картината ѝ ''Paloma à la Guitare''. Синьо-сивият портрет на дъщеря ѝ от 1965 г. е продаден за 1,3 млн. долара в Sotheby's в Лондон през юни 2021 г. Освен това картини на Жило са част от колекциите на многобройни забележителни музеи, сред които Музеят на изкуствата "Метрополитън", Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк и Центърът "Помпиду" в Париж.
