Дърво без корен всяка буря го събаря

Не ми продавай, сине, 
къщата.
Понякога се връщам,
тъй от нищото.

Присядам на столчето трикракото до огнището.
И тежи ми на душата, 
тук в тишината.

На не един живот, създали с много пот,
тази къща...
символът на моя род.

Не тичат вече тук децата,
през дупката в стената 
прорасла е лозата.

Не си отдавна идвал,
виж дувара се е сринал. 

От стената гледат само снимките,
на баба ти и дядо ти
горкичките.

Върни се, сине, тук при спомена,
на детството на рода при корена.

Не продавай, сине, тази къща,
тя винаги ще те обгръща,
с една любов
и към родът ти ще те връща.

На внуците ни, сине, разкажи 
за нас за техните предци, за земята за честа, за България и за кръвта изтекла в отминали войни.
Да знаят те кои са.

И последно, сине, да не забравя,
знай... дърво без корен всяка буря го събаря.

Автор: И. Първанов