Днешният основен оптимизъм: любовта никога не се проваля

Творчеството е жизнената сила, която ни свързва със звездите и луната. Пеенето без задръжки призовава ангелите, войнствен вик...
 
Животът е изкуство. Длъжни сме да обърнем сценария.
Това е началото на света, а не неговият край.
 
Всеки ден е нов шанс, възможност да сбъднеш мечтата си или да започнеш отначало. Оптимизмът е лепилото, дарът за изживяване на всеки 24 часа. Само това, което правим с тези часове, ни определя. Проявяването на собствената цел.
Обичам да чета и да гледам вдъхновяващи документални филми.Един от любимите ми е "Въпрос на сърце" (за живота на психоаналитика Карл Густав Юнг и интервюта, в които участва най-близкото му обкръжение). По някакъв начин ме връща към мен. Макар да съм го гледала 50 пъти, всеки път, когато го гледам, намирам нещо ново, с нови очи и нова перспектива. Това, което съм взела от него преди 10 и 20 години, не е онова, което поглъщах жадно снощи преди лягане.

Може да е песен, аромат или филм, които могат да извършат лекото побутване, знак за това кога сме били на прав път, познато чувство, което гъделичка, раздвижва и ни напомня кои сме в основата си, спусък, който казва "здравей... има ли някой там?".
 
Границата между мечтите и реалността се размива...

Черешови цветчета осейват черния път, заобикалящ към мазилката на фермата, където паркирам стария си Defender. Влизайки през градинската порта, ме посрещат интензивно ухаещите лилави люляци и два красиви шоколадови лабрадори - целувките и прегръдките на моите скъпи Лъки и Лола. Рисувам щастливата пътека към дома - водно колело, пшенично поле, блондинки, които махат и приветстват. Виждам картината в съзнанието си и понякога в съзнанието ми тя ще остане - като съновидение... но е там. Независимо дали е физическа, или само във въображението ми, тя е моята истина, в която имам силата да чувствам и живея както искам. Тя неизбежно може да се превърне в реалност (или не). Така или иначе, съм благословена, че съм усетила тези чувства. Жива съм още един ден.
 
Да живеем така, както другите искат да живеем, не е живот. Трябва да правим това, което ни е писано да правим, водени от онова, което предизвиква тръпки като напътствие, барометър, северна звезда. Трябва да позволим на тези, които обичаме, да имат свой собствен живот, радости, грешки и да им позволим да разпознаят своите възходи и падения като свои собствени. Не можем да променяме хората, можем само да ги обичаме. Без да обвиняваме другите, без да се опитваме да поправяме или да се намесваме, можем да вярваме, че всички ще разберем нещата сами. Уважавайки факта, че всички ние имаме стойност, изразяването не е само повърхностно или дълбоко в кожата.

Пътешествията ни на земята са уникални и започват още с раждането. Не можем да съдим другия за това, че не е поел по този път. Всеки човек е създаден равен. Имаме право на тела и личното си пространство, имаме право да се учим и обичаме един друг. Можем да бъдем такива, каквито сме и каквито искаме да бъдем. Ние сме отговорни за себе си. За тези от нас, които са под светлините на прожекторите, трябва да даваме положителни, любящи примери и да подкрепяме нашите уязвими общности, които се борят.
 
Любовта никога не се проваля...

Управлява корабите ни през разгневеното море, вълните, течението, което ни дърпа напред и назад. Продължавайте да следвате курса и бъдете оптимисти - има земя.

Автор: Памела Андерсън