Чувствата, които ни пречат да се движим напред и да живеем в мир със себе си – първа част

Има няколко емоции, които успяват да провокират в нас различни чувства, като срам, вина, самосъжаление и страх. Всички тези състояния отнемат от вътрешната ни сила и пречат на развитието и щастието ни. 
Когато човек се научи да управлява правилно емоциите си, той ще може да се изчисти от тези душевни товари, като се отърве от своите страхове и всички негативни състояния, които му пречат да бъде себе си и да преследва целите си.

Ето и кои чувства отнемат огромен процент от енергията ни и ни пречат да открием щастието.

Чувство за вина

''Чувството на вина е намордник, който слагат само на тези, които не хапят!'' – Хорхе Букай

Безброй много могат да бъдат причините, които да породят чувство за вина в нас, като всъщност това негативно усещане може да подкопае самочувствието ни, защото когато човек се чувства виновен, това непременно означава, че е направил някакви грешки в живота си. Повечето хора предпочитат да останат на това ниво на познание и да не предприемат следващите крачки към изчистването и промяната. 

Който прави грешки може да се научи и да ги избягва, а за да се случи това има много различни пътища, които могат бързо да променят конкретната ситуация. Независимо от всичко онова, което преживяваме и което ни се случва, винаги имаме шанс да преживеем и положителна промяна. На първо място човек трябва да разбере, че всеки е отговорен за действията си и не може да поеме вината на другите хора за да улесни пътя им.

Колкото и да му се иска всеки жив човек носи своя кръст и той е олицетворение на нашите действия, грешки и решения, и едва когато успеем да разберем, че нямаме контрол над другите хора, ще можем да продължим напред без да изпитваме това постоянно чувство за вина. Във всеки един случаи чувството на вина насочено към нас или пък към другите, е пречка, тъй като то спъва свободното развитие, води до изолация и пречи на социалните ни контакти. 

Не винаги човек е виновен за нещата, които се случват в живота му, понякога виновниците могат да се крият в нерешените навреме проблеми, лошите навици или пък липсата на достатъчно воля. Но всички тези неща не трябва да ни отнемат възможността да продължим пътя си напред и да се поучим от грешките си.

Самосъжаление

''Не размишлявайте върху миналите си грешки и провали, тъй като това само ще изпълни ума ви със скръб, съжаление и депресия. Не ги повтаряйте в бъдеще!'' – Свами Шивананда

Никак не е здравословно човек постоянно да изпитва някакво съжаление или пък съчувствие към себе си, мислейки, че светът около него се е фокусирал върху това да го направи нещастен. Всъщност ние сами определяме пътя в живота си и нашето настояще винаги е в резултат на изминалите ни действия, затова човек не трябва да губи кураж и да съжалява за това, което е направил и за шансовете, които е пропуснал; той просто трябва да живее на пълни обороти и да не забравя каква е неговата цел, защото отклонявайки се от пътя си успяваме директно да се изложим на негативното влияние на своите тъмни емоции. 

Съжалението не може да ни отведе, нито до промяна, нито пък до щастието, то по-скоро е като един водовъртеж, който има тенденцията да се повтаря, като всеки следващ път става все по-силно и изпиващо енергията ни. В резултат на което човек става все по-слаб и уморен от живота си, като подкопава доверието към себе си и замъглява съзнанието си с деконструктивните си мисли.

Следва продължение…