Четири признака, че вие сте емоционално незрели родители

Казват, че човек е на толкова години на колкото се чувства и няма нищо лошо в това да запазим завинаги детското в себе си, въпреки че животът не е точно така устроен и с появата на децата осъзнаваме каква отговорност е тяхното възпитание и колко гъвкави и жилави трябва да станем. Независимо от това колко ни се живее и как мечтаем да откраднем още няколко години в незрели начинания и забавления, след появата на децата, част от родителите успяват да се окопитят и стегнат, докато другата част си остават завинаги емоционално незрели. 

Ето и кои са тези четири признака, че сте емоционално незрели родители:

Държим се цял живот с децата си като бебета и не ги подготвяме за суровостта на живота

Представяме на децата си единствено забавната част от живота, тази която е свързана със забави песни, игри и танци, като напълно изключваме да им поднесем жестоката картина на реалността и да ги подготвим за трудностите. Всъщност за нас е много по-лесно да си подскачаме и пеем без да навлизаме в сложни разговори със своите деца, в които да им представим всички тежки изпитания, на които може би ще ги подложи животът. И така един ден осъзнаваме, че те не са подготвени за живота, а ние сме тези, които носят тази отговорност и които са объркали важния модел на възпитание, като са го заменили с време за илюзии.

Ние сме безчувствени и незрели, като много често се държим като малки деца, въпреки че именно ние трябва да бъдем модел за подражание

Често се сърдим, цупим и затръшваме врати, вместо да седнем и да разговаряме с другите членове на семейството като възрастни. Създаваме една силно стресова среда за децата си, като постоянно се повлияваме от своите емоции, вместо да уравновесим везните и да открием баланса, като възрастни зрели хора. Купонясва ни се – какво пък толкова, отиваме и правим това, което желаем без да се съобразяваме с това какъв пример ще дадем на наследниците си. Напиваме се, бунтуваме се срещу правилата и ги учим, че никой не може да им дава заповеди. И така в един слънчев ден, когато тези деца пораснат и отидат да търсят своя път в живота не могат да си намерят работа, просто защото се сещат за нашия поведенчески модел, в който сме се бунтували срещу всички и сме били достатъчно незрели да пропускаме постоянно най-добрите шансове в живота си.

Липса на общуване и потискане на чувствата

Емоционално незрелите родители не осъзнават колко е важно общуването между родителите и детето и така много лесно успяват да потиснат чувствата му като му кажат ''Не сега'' или пък ''Това, което мислиш и чувстваш не е важно''; ''Млъкни, друг път ще ни разкажеш'' За да бъдем едно цяло с нашето дете ние трябва да търсим контакт с него, да се интересуваме от чувствата и преживяванията му и да го подтикваме да ни споделя не само хубавите, но и неприятните събития от живота си. Всъщност незрелите родители не разбират, че когато потискат детето си, то бързо се заключва в себе си и по този начин те не само, че го осакатяват емоционално, но и му пречат да бъде щастливо.  И вместо вашите деца да получават подкрепа от вас, те се чувстват нечути и недооценени, което в по-късен етап от живота им отключва сериозни проблеми с изразяването на емоциите. 

Контролирате живота на детето си и преминавате тънките граници на допустимото

Незрелите родители не осъзнават колко важни са чувствата на детето и как техният ненормален контрол би могъл да се отрази пагубно върху самочувствието и щастието му. Те не само, че се опитват постоянно да го контролират, като прилагат задушаващи техники и не му оставят лично пространство, но използват и манипулацията, за да го убедят да направи неща, които не иска в действителност. Така например те могат да ровят в тайния му дневник или пък да преминат в другата крайност, като излизат с приятелите му с идеята да научат повече неща за живота му, което е крайно недопустимо поведение за един зрял възрастен човек.

Емоционално незрелите родители много често прехвърлят цялата отговорност върху детето си, например затова, че те самите не са успели да се справят с даден проблем или пък стоварват собствените си задължения върху него, за да освободят малко време за личните си нужди. Има много видове незрели родители, които не са израснали да бъдат родители и дори с времето не само, че не успяват да попият доза мъдрост, но и стават много по-инфантилни и празноглави, неспособни да се грижат, дори за себе си. Всъщност това въздействие на незрелия родител може да се отрази отрицателно върху емоционалното израстване на детето и то да се превърне в един невротичен педант, който не може да открие никакво щастие от съществуването си.