Анджелина пред Vogue Japan: Някои хора се раждат малко по-огнени от други
От Нели Славова
На какво може да научи една от най-ярките холивудски звезди разнообразният японски гоблен от занаятчии и майстори? Като част от постоянното си партньорство с проекта на Guerlain, Vogue Japan покани Анджелина Джоли да се впусне в живото пътешествие, което обхваща пчеларството, боядисването на тъкани с индиго и перукерството.
Актриса, режисьор, хуманитарен активист и майка, Анджелина Джоли е толкова многостранна, колкото и магнетична, пленявайки публиката си в продължение на четири десетилетия. Като основател на новия концептуален магазин Atelier Jolie в Ню Йорк 48-годишната актриса е все по-активна и в областта на устойчивата мода, а през последните години все повече обръща внимание на значението на занаятите в модата - нещо, което превърна Япония, с нейната богата история на производители, в ключова дестинация. За да отпразнува признателността си към японските занаяти и за да позволи на актрисата да надникне по-дълбоко в страната, Vogue Japan покани Джоли на кураторско пътуване до Токио, Осака и други места, за да се потопи в уникалната смесица от традиции и иновации, която определя японската култура.
В разговор с Тифани Годой от Vogue Japan, двете разговаряха откровено за преживяванията на Джоли в Япония, за обширната ѝ благотворителна дейност, за продължаващото безпокойство от известността и за важността на това да намериш утеха в общността.
''Времето, което ми беше дадено да науча за културата, занаятите и историята на Япония, беше много специално'', казва Джоли.
В рамките на пътуването Джоли посещава различни японски занаятчии и производители, някои от които носят вековно наследство. ''Не искам да се преструвам, че познавам или разбирам японската култура в детайли, но ще кажа, че винаги съм усещала, че има изящество и намерение, които сякаш идват от нещата, които са произведени в Япония'', казва тя.
Японският термин ''mottainai'', който приблизително се превежда като ''не прахосвай'' и говори за естеството на уважението и работата с това, което имаш, е нещо, което тя намира за особено очарователно. ''Мисля, че това обяснява почти всичко, което някак естествено се е развило в японското общество. Това не е движение, а част от тази страна, че нещата се ценят''. Макар че езиковата бариера можеше да се окаже трудна, Джоли смята, че времето, прекарано със занаятчиите в Япония, е поучително по начин, който надхвърля думите.
За Джоли, която от тийнейджърска възраст се определя като пънкарка, устойчивостта върви ръка за ръка с бунтарството. ''Пънкът е противоположност на това да се впускаш в популярните тенденции, да следваш инфлуенсърите или големите компании да ти диктуват какво е модерно. Става дума за това да се запитаме защо сме тласнати към свръхконсумация или защо се чувстваме непълноценни без определени неща. За да се откъснем от тази манипулация, която ни държи в капана на цикъла на потребление, който компаниите желаят, вярвам, че всички ние трябва да се отдръпнем от тези модели и да се замислим кои сме преди всичко''.
Отдръпването от неумолимия цикъл на потребление е ключово и за Atelier Jolie, което тя откри в Манхатън миналата година. Функциониращо като място за сътрудничество между творци и шивачи, с фокус върху винтидж материи и стокови наличности, Джоли смята, че това пространство е радикално отклонение от стандартната търговия на дребно с модни стоки. ''Аз не се стремя да бъда модна къща или моден дизайнер. Наистина исках да направя място, където всеки може да дойде и да открие собствената си креативност, и да му дам инструментите, с които да работи". Тя нарича Atelier Jolie не само магазин, но и дом. ''Надявам се, че много велики творци, които са тук от дълго време, ще дойдат и ще станат част от дома ни, а след това ще го открият нови млади творци, които взаимно ще си влияят'', казва тя. Така например внимателно изработените дрехи сашико от Сасаки Йохинтен вече се предлагат в магазина.
Когато става дума за собствените ѝ силни страни като артист, Джоли е характерно самооценяваща се. ''Вероятно това е и моя слабост, но силата ми произлиза от това, че съм емоционална. Аз съм един обикновен и несъвършен човек. Чувствам, че искам да се свържа с другите хора и това може да доведе до хаос, но може да доведе и до много автентични връзки.''
Тази вътрешна емоционалност и интензивност прави Джоли неспокойна - и тя винаги е била такава. ''Не съм от хората, които спят дълбоко. Никога не мога да съм напълно спокойна. Обяснявам си го с факта, че някои от нас са родени по този начин. Някои хора просто се раждат малко по-огнени.''
Като звезда, прекарала по-голямата част от кариерата си под непрестанната интензивност на холивудските прожектори, Джоли е трябвало да очертае границите между личното и публичното, за да не се чувства задушена.
Джоли продължава да се занимава с благотворителност повече от две десетилетия - предприема над шестдесет мисии на място при разселени хора по света като специален пратеник на ООН, пост, от който се оттегля през 2022 г., за да се съсредоточи върху пряката работа с местни и ръководени от бежанци организации. ''Колкото повече неща осъзнаваш в света - толкова повече те лежат на душата ти по много, много тежък начин. Защото откриваш болката, безчовечността, жестокостта и несправедливостта. С напредването на възрастта виждаш как много от нещата, за които някога си се борил, се изплъзват назад''.
За Джоли част от отговора на този въпрос се крие в изграждането на общност и свързването със съмишленици. ''Няма лесно решение. И затова просто се опитваш да намериш начин да допринесеш с нещо положително''. Нейното нюйоркско ателие включва партньорство с организация, ръководена от бежанци, ''Eat Offbeat'', а през последните двадесет години тя подкрепя местна програма за развитие на името на сина си Мадокс в Камбоджа. Анджелина вярва, че международната подкрепа в конфликтни ситуации трябва да отива директно при местните хора.
Как се вписва модната индустрия, с всички нейни предизвикателства и противоречия, в картината занапред? ''Важно е да признаем, че натрапваме определени идеи на младите хора и им казваме неща, от които трябва да се нуждаят, за да бъдат достатъчно добри. Някой може да е развълнуван от покупката на тениска, чиято стойност е 3 долара, но е важно да се запитаме как е направена въпросната тениска и дали някой е пострадал, за да се случи тя", казва Джоли.
След като е прекарала известно време със занаятчии в Япония, които създават нещата по далеч по-бавен и обмислен начин, Джоли смята, че модата може да те научи на много. ''Мисля, че това вероятно е най-малко разбираемата част от устойчивото развитие. Не става дума за продукт с висока парична стойност, а за създаване на връзка", казва тя и добавя, че устойчивият подход към живота чрез себеизразяване може да бъде трансформиращ.
''Завръщането към себеизразяването е ключово, както и уважението към културата и занаятите. Красивото в това да си жив и да си човек.''
