Британският Vogue представя 40 легендарни жени на корицата за последния брой на редактора Едуард Енинфул
От Нели Славова
За последния брой под ръководството на главния редактор Едуард Енинфул, британският Vogue поставя на корицата не една, а 40 икони.
Роденият в Гана моден редактор неочаквано се оттегли през юни след повече от шест години начело на списанието. На корицата му са събрани супермодели, холивудски мегазвезди, поп икони и други емблематични личности, с които Едуард е работил, включително Наоми Кембъл, Синди Крауфорд, Майли Сайръс, Линда Еванджелиста, Джейн Фонда, Дуа Липа, Кейт Мос и Серена Уилямс.
Снимани в Манхатън от Стивън Майзел (за корицата) и Нед Роджърс (за вътрешните страници), 40-те жени пристигат от Лондон, Париж, Милано, Лос Анджелис и други места, за да участват в историческия брой, отбелязва Енинфул в последното си писмо на редактора.
Миналата година новината за напускането на Енинфул разтърси модния свят. След кариера, в която е оказвал влияние върху висшите етажи на модния бранш, работейки в i-D, W и американския Vogue, Енинфул се застъпва за разнообразието в британското издание на последното, което мнозина смятат за така необходимата нова посока за легендарното списание.
По време на неговия мандат се случиха няколко исторически събития, като наемането на чернокожите фотографи Мисан Хариман и Кенеди Картър за заснемане на корици през 2020 г., както и серия от пет корици с участието на активисти, модели и творци с увреждания за броя от май 2023 г.
Енинфул също така избягва възрастовите норми на индустрията с брой за 2019 г., посветен на жени над 50 години (с участието на Джейн Фонда на корицата). Сред другите му звезди на корицата са 82-годишната Мириам Марголис, която позира гола за миналогодишния брой за месеца на гордостта, и 85-годишната тогава Дейм Джуди Денч.
За последния брой на Енинфул 55-годишната Кристи Търлингтън, една от 40-те звезди на корицата, признава промяната в приемането, казвайки:
"Ставаме все по-добри в отбелязването на жените от всички възрасти."
През 2022 г. се говореше, че Енинфул е следващият за ръководния пост в американския Vogue, въпреки че тогава той заяви пред Кристиан Аманпур от CNN, че "не иска" ролята на Анна Уинтур и че тя няма да се оттегли скоро. Сега той ще заеме консултантска позиция в издателството на Vogue Condé Nast - стъпка, която според него му дава "свободата да се заеме с по-широки творчески проекти".
Междувременно Чиома Ннади, бивш дигитален редактор на американския Vogue, ще поеме ръководството на британския Vogue, с което ще стане първата чернокожа жена, назначена на тази длъжност. Енинфул вече нарече Ннади "блестящ и уникален талант с истинска визия, който ще изведе изданието до още по-големи висоти".
Прочетете последното редакторско писмо на Едуард Енинфул.
''Докато седя, за да напиша тези редове - последното ми писмо до всички вас като главен редактор на British Vogue и европейски редакционен директор - съм изпълнен с благодарност. Наследството е необичайно понятие за обмисляне (със сигурност, когато си в средата на живота си!), но се надявам, че всички ще ми простите за момент, докато размишлявам върху това, което беше радостна, дълбока и ободряваща глава за мен и моя прекрасен екип.
Веднага мога да кажа, че в тази работа се влиза, знаейки всичко и нищо. На първо място, разбира се, вие сте пазител, който винаги държи сметка за уникалната история на списанието, за неговата сила да издига почти всичко, до което се докосне. Да, има и някои прозаични грижи. Отделяте доста от мозъчното си пространство, за да се уверите, че няма да изпуснете топката. Но над тези постулати скоро научавате най-важния урок от всички: да намерете смелостта си, защото, когато всичко се сведе до нулата, най-важното въздействие, което можете да окажете като редактор на Vogue, е да променяте нещата.
Никога не се обвързвайте прекалено с миналото и абсолютно никога не допускайте в главата си погрешни гласове. Все още си спомням, че по време на ранния ми мандат тук през 2017 г., когато подготвях първите си броеве, един висш служител на компанията ми каза следните думи: "Разнообразието е равносилно на спад на пазара". Бях шокиран, разбира се, но и искрено объркан. Наистина ли хората бяха толкова... каква е неконфликтната фраза, към която мога да посегна тук? Дали да не използваме "затворено мислене"? Или все още имаше - има - хора, които не могат да видят света такъв, какъвто е в действителност?
Изминаха почти седем години и се чувствам горд от екипа тук в Лондон и от всички промени, които направихме заедно. Когато излезе първата ми корица - с Adwoa Aboah, чернокож модел и активист, начело на списък от британски имена със спектър от различни идентичности - това беше възприето като шок за системата. Цветнокожите звезди на корицата дълго време бяха отхвърляни (всъщност това списание беше основен нарушител). Колко нелепо, помислих си тогава. И така се оказа. Първата ни корица беше хит и до септември следващата година си спомням, че стоях в будката за вестници и видях почти всички корици на всички модни списания с чернокожи жени и модели.
Ето го и моето 76-о и последно издание на Vogue, шест години и половина и 153 звезди на корицата по-късно, включително 40-те легендарни жени, които са на тази корица. Това беше едно изключително пътуване и абсолютна чест за мен. Когато встъпвам в новата си роля на глобален творчески и културен съветник на Condé Nast за Vogue, съм решен да продължа да подкрепям невероятното разнообразие от гласове в модата и медиите и да гарантирам, че ще запазим енергийната експлозия от последните няколко години.
Що се отнася до моите собствени следващи стъпки? Е, вече ме познавате. Струва си - дори е важно - понякога да се замислим. Но както винаги в живота, погледът ми вече е насочен към бъдещето. Обичам времето, прекарано тук, и се гордея, че е свършена важна работа. Но винаги се вълнувам от това, което предстои.''
