Адел: "Хората се страхуват от мен''
От Нели Славова
Hollywood Reporter разговаря с Адел. Жената глас заявява, че нейната автентичност е източник на силата ѝ.
"Важно е да бъдеш себе си. Това е една от причините, поради които имах такъв късмет в кариерата си - освен очевидното, че съм бяла жена в музикалния бизнес. Мисля, че хората доста се страхуват от мен, а това е така още от 18-годишната ми възраст. Няма място за преговори, когато става въпрос за това какво искам да правя и как искам да го правя. Така е било и така ще бъде."
Обмисляла ли си някога да се снимаш във филм?
- Не. Има един филм, в който искам да се снимам, но човекът, чийто филм ще бъде това, не е готов психически да напише сценария за него.
Познаваме ли го?
- Да, обаче няма да ви дам никакви улики. Той просто още не е готов. Но това е единствената роля, която някога съм искала. Защото смятам, че ще се справя дяволски добре с нея.
Това роля, в която играеш някой известен ли е?
- Не, но постоянно получавам предложения да се снимам в биографични филми. Актьор, който ще участва в биографичен филм за някоя велика личност, трябва да се подготви за катастрофа.
Кои са жените в живота ти, които са ти служили за пример?
- Това са предимно жените в семейството ми. Бях отгледана от майка ми, лелите и бабите ми - все силни жени, изпитали живота по трудния начин. Те просто ми предадоха това усещане. Благодарение на тях не нося броня. Към това число спадат и учителите ми по английски език. Барбара Стрейзънд, разбира се, която обожавам - една от любимките ми. Агентът ми Люси Дикинс, тя звучи точно като мен и е британка. Бионсе, очевидно, моят идол. Бих казала, че тези жени са основите ми. Много от вратите, които съм успяла да мина, са благодарение на жените, които са ги отворили преди мен.
След като стана майка, това накара ли те да гледаш на собствената си майка по различен начин?
- Първото нещо, което се появява, когато имаш дете, е, че то ''извиква'' за теб много от собственото ти детство. Без значение какво е било детството ти - добро или лошо - не искаш детето ти да има твоето детство. Майка ми е била много млада, когато ме е родила. Беше сама и осъзнавам, че е можела да се справи с отглеждането ми по различен начин. Това ме накара да я уважавам още повече и да бъда по-търпелива с нея. Накара ме да видя колко трудно ѝ е било, защото не сме разполагали с пари. Аз съм голяма късметлийка, че мога да си позволя да се грижа за детето си както трябва, и дори повече от както трябва. Освен това осъзнаваш колко трудно е да си възрастен. Боря се да не показвам емоциите си на Анджело, но не винаги успявам.
Какво ти харесва в живота в Лос Анджелис?
- Обичам го. Все още ми е странно, но ми харесва. Времето тук влияе чудесно на сезонната ми депресия. Харесва ми, че в Лос Анджелис хората си ходят на гости и всъщност тук намерих наистина страхотни приятели. Не съм мислила, че някога ще имам истинска приятелска група тук. Те не са известни личности и са страхотни. И тъй като имам дете в училище, имам и готини приятелки майки.
Колко сътрудничества си отказала?
- Много. Много. Много. Много. Някои от тях са просто очевидно "не" и никога не бих ги направила. Има няколко души, с които с удоволствие бих си сътрудничила, защото смятам, че ще бъде интересно и неочаквано.
Слушаш ли собствената си музика?
- Рич го прави, което ме подлудява.
Книгата на Рич Поул "Lucky Me: A Memoir of Changing the Odds" е включена в списъка с бестселъри на New York Times. Научи ли нещо ново за него, след като я прочете?
- С Рич винаги сме знаели всичко един за друг още от деня, в който се събрахме. Беше много емоционално да чета за майка му, защото очевидно тя не е с нас. Тя е голяма част от живота на Рич, а аз никога няма да срещна тази жена. Трудно му беше да пише за нея.
