5 ситуации, в които да напуснете работа е най-доброто решение

Напускането на работа не означава, че губите работата си. Понякога напускането е единствената възможност да откриете: себе си и уважението към себе си, нови начини за израстване в професията си и приличен социален кръг. При условие, разбира се, че искате да бъдете ценен служител, да обичате това, което правите, да се усъвършенствате и да променяте нещо.

Психологът и психотерапевт Елена Сюр ни разказва как да разберем кога не просто е време да напуснем, а просто е необходимо.

Работа - защо ви е нужна?
Работата ни разделя на социални класи, слоеве и прослойки; работата определя степента на материална осигуреност, социалния престиж и реалната полезност; работата, в крайна сметка, заема по-голямата част от живота. И то не само в зряла възраст. Ние работим косвено за работата още от детството си: получаваме база от знания в училище, усвояваме умения в гимназиите и специализираме в университетите. И след като сме инвестирали толкова много, имаме право да очакваме, че работата ще задоволи три от основните ни потребности:

Развитие. Човек има нужда да се развива, да научи и усвои нещо ново и да напредва в кариерата си.

Сигурност. В общи линии става дума за стабилност - комфорт на работното място и достойно ниво на възнаграждение;

Социална значимост. За огромен брой хора работата е мястото, където те се представят като социална единица: стараят се да изглеждат и да общуват по достоен начин, да създават не само професионални, но и приятелски връзки. Пандемията ясно показа колко много означават тези контакти за хората. Всички ситуации, в които най-правилното нещо е да се напусне, по един или друг начин са свързани с нарушаването на тези три основни потребности. Затова ви препоръчваме да напуснете работа, ако ви плащат със закъснение.

Два месеца без заплащане са сериозна причина да се сбогувате с такава компания. Дори и да виждате отлични възможности за развитие, да сте доволни от екипа и шефа, но да не ви плащат постоянно, има малък шанс да получите това, което сте заслужили. Не всеки се справя с кризата и има много случаи, когато служителите са проявили разбиране, продължили са да работят с ентусиазъм, но накрая са останали без нищо. Това е загубено време и неизпълнени задължения към другата страна на живота ви - семейството, децата, ежедневието.

Скучно ви е, не ви е интересно или се срамувате от това, което правите
Когато човек не харесва това, което прави и няма интерес към него, той няма да може да го върши добре. В този случай уволнението ще бъде подарък както за самата компания, така и за вас. Защото ще ви даде шанс да намерите наистина интересно и важно направление, в което да се реализирате и да изпълвате живота си с цветове - защото е много тъжно, когато човек просто ''седи'' от повикване на повикване на скучна, безинтересна работа цял живот, загърбвайки истинските си таланти и желания. Другата страна на същия проблем е, когато ценностите на компанията не съвпадат с вашите и работата се превръща във война със самия вас. Сфери, в които има много полутонове и полуистини и е много трудно да се спазват морални критерии. Ако усещате, че рискувате да загубите себе си като личност, по-добре е да се откажете.

Вие сте надраснали позицията си, но самата система няма да ви позволи да продължите напред

Друг проблем с израстването е, когато няма накъде да се развиваш. Достигнали сте тавана на тази система и тя започва буквално да ви изстисква. Сякаш самата Вселена ви казва: време е да си тръгнете, трябва да отидете по-далеч, по-нагоре. Може би трябва да създадете свой собствен бизнес или радикално да смените посоката. Но това усещане, че развитието ви се вдига, креативността е блокирана, а вие просто започвате да присъствате на работното място, сигнализира, че е време да помислите за някаква друга работа.

Ако не ви ценят, не ви уважават и открито използват

Това ''крещи'' за нездрав морален климат в екипа. Постоянните кавги, интриги, конфликти и дискомфорт, за които е необходимо да се изразходват енергия, време и живот, вместо да се занимавате с професионално развитие и творчество, водят до емоционално прегаряне. Няма да издържите дълго да идвате на работа като на война. Ако мениджърите не правят нищо за психологическия комфорт, опитвайки се да осигурят на хората възможност да се стремят към целите си, да работят добре и да се развиват, то те просто не уважават служителите си. Там, където човек не е ценност, а се използва като пешка в нечия игра - няма развитие, няма сигурност, няма социална значимост. Трябва да напуснете такава компания.

Ако имате неразрешими противоречия с шефа си

Когато шефът е автократ, няма смисъл да се борите с него. По-добре е да намерите друг. Но не всичко е еднозначно. Ако разберете, че всеки човек, с когото в момента сте в конфликт, е учител, призван да идентифицира слабите ви страни, тогава можете да излезете от конфликта със значителни преференции: да установите отношения и да развиете някои липсващи качества. Но за това ви е необходима компетентна разработка със специалист. Сами можете да напишете: какво добро ми дава тази ситуация, кои мои качества провокират агресивното поведение на опонента и как мога да коригирам поведението си, за да получа полза. Като цяло, за да имате добри професионални отношения с шефа си, трябва да разберете от какво се нуждае той от вас като специалист. Какъв е проблемът? Може би не се справяте със задълженията си или не се държите в съответствие с правилата на компанията? 

Всички съмнения са в полза на безопасността

Да напуснете или да останете - ако това е изборът, пред който сте изправени сега, просто сравнете всички плюсове и минуси. Запишете по 10 неща в колоните с „предимства“ и „недостатъци“. Ако плюсовете са повече от минусите и трите ни основни потребности са удовлетворени: развитие, сигурност и социална значимост - по-добре е да останете и да преосмислите нещо в себе си. Ако обаче сте изпаднали в дълбоко неблагоприятно положение - откажете се. Но само след като си намерите друга работа. Необходимо е да я търсите паралелно. Защото, след като сте изоставили всичко и сте останали без средства за препитание, ще сте по-склонни да се хванете за първата появила се работа, която може да се окаже по-лоша от напуснатата.

Проблемът е, че шефовете често имат коренно различно виждане за причините за уволнение по собствено желание от вашето. Това е съвсем нормално - ръководителят губи един от служителите внезапно (въпреки двете седмици, които вие и той имате в резерв), почти светкавично и за разлика от напускащия няма време за размисъл. Така че най-добре е предварително да обмислите пътищата за напускане, така че напускането ви да е безболезнено и за двете страни.

Обмислете решението си

Уви, в наше време не можете да разчитате на високи доходи и следователно - време е да се приспособите към обстоятелствата. Но ето го и въпросът: докога вашето приспособяване е подходящо, колко време сте готови да работите на гол ентусиазъм, гледайки как вашият ръководител отново отива на почивка в екзотична страна? По същия начин разнообразието от нестандартни начини за изплащане на заплатите също може да бъде причина да се потопите в размисъл. Има много трикове, които шефовете използват, за да избегнат неудобно за себе си положение: може да ви изплатят възнаграждението няколко месеца след като сте започнали работа, бонусите могат да бъдат забавени, в случай че решите да излезете в отпуск по майчинство или да подадете оставка, а ако получавате заплатата си в чуждестранна валута, тя може да бъде пресметната по миналогодишния курс. Ако всички тези дразнещи фактори, които заплашват да се превърнат в сериозни проблеми, ви притесняват, изглежда, че наистина е време да помислите за намиране на нова работа.

Друга причина да напуснете тази работа могат да бъдат отношенията между колегите. Уви, не всеки има късмета да разполага с безупречно приятелски настроен ръководен екип. А и да се бориш непрестанно за мястото си под слънцето не е по силите на всеки, особено ако плановете ти не включват бързо изкачване по кариерната стълбица - със сигурност мнозина от нас ще сметнат за предел на мечтите си дори средния, но стабилен доход, уютната атмосфера и взаимното разбирателство между колегите. Ако все пак решите да се разделите с работата си по тази причина - помислете добре и не бързайте демонстративно да хвърляте на масата заявлението за напускане, защото първо трябва да си осигурите ново работно място. Не се опитвайте да доказвате нищо на никого - докажете преди всичко на себе си, че сте достойни за повече.