Как слънцето влияе на кожата ви след 30-годишна възраст

Слънцето постепенно променя кожата ви: тя става по-суха, по-малко гладка и по-податлива на бръчки и пигментни петна.

Към 30-годишна възраст активността на фибробластите - клетките, които синтезират колаген, еластин и хиалуронова киселина - постепенно намалява в кожата. Това е естествен процес, но се усилва от постоянното излагане на ултравиолетови лъчи: увредените влакна се заменят с такива с по-ниско качество, а самата дерма става по-неравна. В същото време обновяването на епидермиса се забавя: мъртвите кожни клетки остават по-дълго на повърхността, а защитната бариера става по-малко устойчива на външни фактори, включително слънчевата светлина. В резултат на това дори нивото на излагане на слънце, с което сте свикнали след 30-годишна възраст, има по-забележими последствия: кожата ви се зачервява по-бързо, възстановява се по-бавно след излагане на слънце и е по-податлива на сухота или лющене.

UVA, UVB и как кожата реагира на тях
Ултравиолетовото лъчение обикновено се разделя на лъчи тип Б (UVB) и тип А (UVA). UVB лъчите са основните виновници за слънчевите изгаряния и повърхностните увреждания на епидермиса, докато UVA лъчите проникват по-дълбоко, чак до дермата, където се намират колагеновите и еластиновите влакна. Слънчевото изгаряне е форма на микровъзпаление: ултравиолетовите лъчи предизвикват еритема, увреждат клетъчната ДНК, задействат каскада от възпалителни медиатори и увеличават образуването на свободни радикали. Дори ако изгарянето не е особено забележимо, кумулативният ефект от такива епизоди с течение на времето води до изтъняване на епидермиса, неравномерна пигментация и ускорено стареене.

Фотостареене срещу ''обикновено'' стареене
Хроностареенето е свързано с възрастови промени, които не са свързани със слънцето: гравитация, забавяне на метаболитните процеси, хормонални промени. Фотостареенето е резултат от хроничното въздействие на ултравиолетовите лъчи и се отличава по клиничната картина: кожата изглежда по-груба, с изразени бръчки, жълтеникав оттенък и ярка пигментация на откритите зони. Изследванията показват, че ултравиолетовото лъчение води до разграждане на колагена и промяна в структурата на дермата: колагеновите влакна стават плътни, твърди, кожата губи еластичност и по-трудно издържа на механични натоварвания. При това фотостареенето може да се прояви по-рано от ''класическите“ признаци на стареене и е особено забележимо по лицето, шията, деколтето и китките. След 30-годишна възраст всяко излагане на слънце по-често е съпроводено с микроувреждания, които кожата компенсира с голяма трудност. Ферментните системи за антиоксидантна защита се справят с активните форми на кислорода по-малко ефективно, а нивото на собствените антиоксиданти в кожата намалява. Това създава условия за хроничен оксидативен стрес: свободните радикали увреждат липидите на клетъчните мембрани, колагена и ДНК. На клинично ниво това се проявява като блед тен, сухота, фина ''мрежа“ от бръчки в зоните, които най-често са изложени на слънце, дори ако визуално почти няма тен.

Пигментация: от лек тен до устойчиви петна
След 30-годишна възраст меланоцитите (клетките, които синтезират меланин) реагират на ултравиолетовите лъчи по-хаотично. На местата, където кожата многократно е получавала изгаряния или е била изложена на активно слънчево облъчване, се появяват участъци с по-интензивна пигментация - от леки лунички до мелазма и изразени петна. Под въздействието на слънцето количеството меланин се увеличава, за да защити ДНК на клетките от увреждания. С времето върху откритите участъци се формира типична ''карта“ на пигментацията: челото, горната част на бузите, носът, зоната над горната устна, дланите. Премахването на такава пигментация след 30 години е значително по-трудно: тя се закрепва на нивото на базалния слой на епидермиса и често се връща след сезонното потъмняване, дори ако сте преминали курс на лазерно лечение или пилинг.

Съдове и зачервяване
Ултравиолетовите лъчи въздействат не само върху пигмента и колагена, но и върху съдовете на дермата. Под въздействието на слънцето капилярите се разширяват, част от тях с времето се фиксират в разширено състояние, а това се проявява под формата на устойчиво зачервяване и съдова мрежа по крилата на носа, бузите и горната част на гърдите. След 30 години склонността към купероза и розацея се засилва, особено при генетична предразположеност. Дълготрайното излагане на слънце прави съдовата мрежа по-изразена, кожата реагира на слънцето с парене, изтръпване, а зачервяването се задържа по-дълго, отколкото в по-млада възраст.

Имунитетът на кожата: скритата връзка
Световната здравна организация отбелязва, че ултравиолетовото лъчение оказва системно имуносупресивно действие. Това означава, че локалният имунитет на кожата отслабва: намалява броят на защитните клетки, нарушава се балансът на цитокините, кожата се справя по-лошо с вирусни, бактериални и гъбични агенти. След 30 години това не се проявява толкова очевидно, колкото бръчките или пигментацията. Но на практика може да се сблъскате с това, че зарастващите участъци (например, следи от акне или микроувреждания) под слънцето се възпаляват по-силно, по-дълго остават зачервени и по-често оставят трайни петна.

Как да промените навиците си спрямо слънцето след 30
След 30 години основният принцип е да се отнасяте към слънцето като към фактор, който постоянно присъства в живота, а не като към нещо, актуално само на морето. UVA-лъчите преминават през облаците и стъклото, затова основната защита е необходима всекидневно. Всеки ден е важно да използвате крем със SPF не по-нисък от 30, със защита от UVA, достатъчно количество от продукта, равномерно нанасяне върху всички открити зони и подновяване през деня при продължително пребиваване на улицата. Допълнително помагат физическите мерки за защита - очила с UV-филтър, шапки, плътна материя на дрехите, намаляване на престоя под пряка слънчева светлина в часовете на максимална активност на слънцето.

Грижа, която поддържа кожата под слънцето
Слънцезащитният крем е само един от елементите на рутинната защита след 30-годишна възраст. В сутрешната грижа са полезни антиоксидантите (витамин С, ферулова киселина, ниацинамид): те намаляват въздействието на свободните радикали, образуващи се под въздействието на ултравиолетовите лъчи, и поддържат равномерен тен. Във вечерната грижа са важни средствата, укрепващи бариерата: нежни почистващи формули, кремове с церамиди, холестерин, мастни киселини, както и овлажняващи компоненти като хиалуронова киселина и глицерин. При изразени признаци на фотостареене дерматолозите използват ретиноиди, пептиди, курсове на пилинги и апаратни процедури, но ги планират с оглед на фотосезона и строга SPF-дисциплина.

Автор на текста: Елада Мирзаева