Тик Нят Хан и мъдростта за вътрешните окови

Пътят за справяне с несъзнателните вътрешни образувания е преди всичко да намерим начин да ги осъзнаем. Практикувайки съзнателно дишане, можем да получим достъп до някои от възлите, които са завързани в нас. 

Когато сме наясно с нашите представи, чувства, мисли, думи и поведение, можем да си зададем въпроси като:

Защо се почувствах неудобно, когато го чух да казва това? Защо му казах това? Защо винаги се сещам за майка си, когато видя тази жена? Защо не ми хареса този герой от филма? Ha кой човек от миналото, който мразя прилича тя?

Наблюдаването отблизо по този начин може постепенно да изведе вътрешните образувания, които са скрити дълбоко в нас, към повърхността, в обхвата на съзнателния ум.

По време на седяща медитация, след като затворим вратите и прозорците на сетивните възприятия, вътрешните образувания, скрити дълбоко е нас, могат да се разкрият като образи, чувства или мисли. Може да забележим чувство на тревожност, страх или нещо неприятно, чиято причина не можем да разберем. Така ние насочваме светлината на нашата „осъзнатост“ върху него и се подготвяме да видим този образ, чувство или мисъл в цялата му сложност.

Когато това чувство, образ или мисъл започне да ''показва лицето си'', то може да набере сили и да стане по-интензивно. Може да го намерим за толкова силно, че да ни лиши от мира, радостта и лекотата и може да не искаме повече да влизаме в контакт с него. Тогава може да поискаме да насочим вниманието си към друг обект на медитация или да прекратим медитацията напълно.

Може да ни се приспи или да кажем, че предпочитаме да медитираме някой друг път. 
В психологията това се нарича съпротива. Страхуваме се да внесем в съзнанието си чувствата на болка, които са заровени в нас, защото те ще ни накарат да страдаме. Но ако от известно време практикуваме съзнателно дишане и се усмихваме, ние ще сме развили способността да седим неподвижно и просто да наблюдаваме страховете си.

Докато поддържаме контакт с дишането си и продължаваме да се усмихваме, можем да кажем: ''Здравей, Страх. Ето те отново.''

Автор: Тик Нят Хан, извадка от книгата ''Peace Is Every Step''