Притча за сравнението

Един човек починал и понеже бил праведен, отишъл в Рая. Там било прекрасно — зелени поляни, обсипани с цветя, вечна пролет, изобилие от всички блага. Дълго се радвал праведникът на своята участ, но един ден го заглождило любопитството и казал на Бог:
— Господи, позволи ми да видя Ада!
Съгласил се Бог и му отворил небето, за да хвърли поглед към грешниците и техните мъчения. Каква била изненадата на праведника, когато видял абсолютно същата картина, както и в Рая — прелестна природа, изобилие на блага... Единствената разлика била, че всички хора, които били там, изглеждали изключително нещастни, плачели и страдали от участта си.
— Защо плачат, Господи? — попитал праведникът. — Не виждат ли, че живеят в Рая като нас?
— Не — отвърнал Бог. — Те си мислят, че нищо не им е дадено. Те вярват, че в Рая е съвсем различно и много по-хубаво. Това е единствената разлика между вечното райско блаженство и адските мъки.