Йосиф Флавий - Юдейски древности

Йосиф Флавий (37/38  – ок. 100), юдейски свещенослужител, участва в Юдейската война и е пленен през 67 г. Прави предсказание за възцаряването на Веспасиан и е освободен след сбъдването му (69 г.). От 70 г. живее в Рим и създава книгите си. Най-влиятелни сред тях са Юдейската война и Юдейски древности (Ἰουδαϊκὴ ἀρχαιολογία) в 20 книги, завършена през 93/94 г. Започвайки с творението и приключвайки с избухването на войната, тя е най-меродавният античен източник за историята на Юдея. По форма, а и съдържателно, следва историческите съчинения на Дионисий от Халикарнас и Николай от Дамаск. Първите десет книги обаче са селективна парафраза на свещените юдейски книги. Голяма част от данните в книги 18–20 са свидетелства на очевидец познавач. Йосиф е единственият съвременник, описал събитията от I в. в Галилея и Йерусалим с храма, разрушен през 70 г. Той е и единственият неновозаветен автор, повествуващ за Иоан Кръстител, ранните християни и Иисус от Назарет, макар в описанието на Иисус да се предполагат по-късни, християнски интервенции.

проф. д.ф.н. Георги Каприев

За автора

Йосиф Флавий е роден като Йосиф бен Матитяху в Йерусалим в заможно семейство на свещеник в Храма. Майка му е от знатния род на Хасмонеите. На 19-годишна възраст се присъединява към фарисеите и става влиятелен човек в Юдея. Около 64 година е изпратен в Рим, да се измоли от Нерон освобождаването на няколко знатни евреи. Тогава е арестуван от Нерон, но по-късно е освободен по молба на Попея Сабина, съпруга на императора.

Йосиф е записал еврейската история, със специален акцент върху първия век от н.е. Най-важните му творби са "Еврейската война" (около 75 г.) и "Юдейски древности" (около 94 г.). "Еврейската война" разказва за еврейското въстание срещу римската окупация. Евреите от древността разказват историята на света от еврейска перспектива за привидно гръцка и римска публика. Тези произведения осигуряват ценна информация за юдаизма от първи век и за историята на ранното християнство, защото в неговите трудове той говори за Яков, братът на Исус, Йоан Кръстител и самия Исус.

През 66 година Йосиф Флавий се включва в Голямото въстание срещу римляните в Юдея и му е поверена отбраната на Галилея, но след падането на областта преминава на страната на римляните. Той се сближава с командващия римските войски в района Веспасиан и приема фамилното му име Флавий, като според легендата му предсказва, че ще стане император, изхождайки от библейското пророчество, че от Юдея ще излезе владетелят на света.

След идването на власт на Веспасиан, Йосиф отива в Рим и получава от императора пенсия. Той остава там до края на живота си, като пише няколко книги на еврейска тематика, предназначени за местната публика. Тъй като не владее добре гръцки, пише на арамейски и използва преводач за гръцките преводи на книгите си.

Йосиф Флавий е отличен познавач на религията и културата на своя народ. Заради компетентните му исторически проучвания многократно е цитиран от сериозни историци като Дион Касий, Порфирий, Евсевий Кесарийски и Ориген. Според Евсевий Кесарийски („Църковна история“, III, 9,2) в Рим е издигната негова статуя.

Йосиф Флавий умира по времето на император Траян – около 100 година.

Откъс

В началото Бог създаде небето и земята, а тя не се виждаше, беше скрита от дълбок мрак, а Божият Дух се носеше над водата и Бог заповяда да бъде светлина. И след като настана светлина, Бог видя цялата материя и раздели светлината от мрака. На мрака даде името нощ, а на светлината – ден; утрото нарече начало на светлината, а нощта – почивка. Този ден бе първият. Макар да мога и сега да обясня причината за това, понеже съм обещал да посоча причините за всички неща, като ги напиша отделно, отлагам за това време тълкуването им. След това на втория ден разстла небето над всичко, защото реши да го отдели от всичко и подреди само за себе си, обгради го отвсякъде с кристал и изобрети влагата и дъждовете, за да има земята достатъчно вода. На третия ден постави земята и изля около нея морето. В същия този ден веднага издигна от земята растенията и семената. На четвъртия ден украси небето със слънце и луна и с останалите звезди, като определи движението и пътя им, с който да се отбелязва движението на времето. На петия създаде животните – плаващите във водата и летящите във въздуха, и отреди за едните дълбината, за другите – въздуха, и ги свърза с общуване и полово сношение, за да раждат, уголемяват и размножават рода си. На шестия ден създаде рода на четирикраките и го направи мъжки и женски. В този ден създаде и човека. И Мойсей казва, че светът и всичко в него е възникнало през тези шест дни. И на седмия си почина и си даде отдих от делата. Затова и ние си почиваме от работа през този ден, който сме нарекли събота. Тази дума на еврейски означава „почивка“.

2. И започна Мойсей да изучава природата, свързана със създаването на човека след седмия ден, казвайки така: „Бог създаде човека, като взе пръст и го изля и му вдъхна дихание и душа.Този първи човек бе наречен Адам. Това на арамейски означава „огненочервен“, понеже бил създаден, като бил омесен от огненочервена глина; понеже тя е чистата и истинска глина. Представи Бог на Адам всички животни по видове, като му показа мъжкия и женския пол и на тях Адам даде имената, с които се назовават и днес. Като видя, че Адам няма общуване със същество от женски пол, нито съжителство, нито пък съществуваше такова, а е изолиран от другите, които живеят така, като му извади едно ребро, докато спеше, направи от него жена. И когато Адам я видя, след като му бе доведена, позна, че произхожда от него. Essa на еврейски означава „жена“, а името на онази жена бе Ева. Това означава „майка на всичко“.

3. Казват, че Бог засадил Райската градина на изток, пълна с растения; сред тях бяха дървото на живота и дървото на познанието, чрез което се отличава кое е добро и кое – зло.

Като въведе Адам и Ева в тази градина, каза им да се грижат за растенията. Тази градина се напоява от една река, която тече в кръг около цялата земя, и се разделя на четири части. Фисон, чието име означава „множество“, се влива в морето и е наречена от гърците Ганг; Ефрат и Тигър се вливат в Червено море; Ефрат произлиза от форас, което означава „разклоняване“ или „цвете“; Тигър се нарича Диглат, което изразява „заострено стесняване“; Геон, който преминава през Египет, означава „течаща срещу нас“, която гърците наричат Нил.

4. И така Бог повели Адам и жена му да вкусват всички останали растения, а да не докосват дървото на познанието, като им предрече, че носи гибел на тези, които го вкусят. По това време всички живи същества говореха един и същ език. Змията, понеже живееше заедно с Адам и Ева, им завидя, защото мис­леше, че ще бъдат щастливи, ако спазват Божиите повели и че ще им се случи беда, ако не ги послушат, убеди злонамерено жената да вкуси плода на познанието, като казала, че в него е разпознаването на доброто и злото и ако го притежават, ще имат живот, който по нищо няма да отстъпва от този на Бога. И така убеди жената да пренебрегне волята Божия; а тя, като го вкуси и се наслади на ястието, убеди и Адам да го вкуси. И като разбраха и двамата, че са голи и изпитаха голям срам, си измислиха покритие; растението взело връх над тяхната проницателност и мислене. И така, те се покриха с листо от смокиня, като го сложиха пред срамните си части, мислейки, че са по-щастливи, понеже са намерили това, от което по-рано са се нуждаели. И когато Бог дойде в градината, Адам пръв го заговори, съзнавайки, че е извършил нарушение. Бог се учуди на извършеното и запита за причината, поради която сега се крие и бяга от срещата, на която толкова се е радвал по-рано. И понеже той нищо не отговори, защото съзнаваше, че е престъпил заповедта, Бог каза: „Аз знам, че вие щяхте да живеете, без да ви се случи нещастие и без да измъчвате душата си с каквато и да било мъка, а всичко, което за ваша наслада и радост узрява, се ражда благодарение на моята грижа, без труд и усилие от ваша страна, поради което и старостта не би настъпила за вас бързо и животът ви би бил дълъг.  Сега ти престъпи това мое решение, като наруши моите заповеди; защото не е поради добродетел твоето мълчание, а поради осъзнаването за извършено зло.“ Адам се извини за извършеното зло и помоли Бог да не му се сърди, обвинявайки за станалото жената и казвайки, че подведен от нея, е съгрешил, а тя обвини змията.  А Бог го наказа за това, че се е подчинил на съвета на жената. Като каза, че земята няма да им дава вече нищо от само себе си, а като се трудят и работят, някои техни дела ще удовлетворява, други – няма да удостоява. А Ева наказа с раждания сред болки, защото, като измамила Адам така, както змията измамила нея, като не се подчинила на заповедите, докарала нещастия.  Разгневен, лиши змията от говор заради нейната злонамереност спрямо Адам и сложи отрова под езика ѝ, като показа, че е враг на хората, и повели да ѝ чупят главата, защото там било цялото зло срещу хората и така най-лесно ще я убият тези, които се защитават от нея; лиши я от краката ѝ и я накара да пълзи по земята. И Бог, като заповяда да изстрадат това, пресели Адам и Ева от Райската градина на друго място.