Може ли икономиката да ни каже какво ни носи щастие?

Икономиката и щастието сигурно ви се струват странна двойка, особено след като от XIX век току обявяват икономиката за мрачна дисциплина, а и не е нужно да търсите надалеч, за да откриете мрачни икономисти.

Икономиката на щастието обаче е един от клоновете на науката, който се развива бързо.

„До каква степен хората са щастливи или не, е съществена характеристика на икономиката и на обществото – пишат Бруно Фрай и Алоис Щутцер в книгата си „Щастие и икономика“. – Състоянието на икономиката влияе силно върху щастието.“ Ричард Лейърд от Лондонския колеж по икономика е дотолкова въодушевен от изследването си по темата за щастието, че основава движение „Активни действия за щастие“. „От петдесет години се стремим безкомпромисно към по-високи доходи – твърди той. – Но макар да сме далеч по-богати, не сме по-щастливи, отколкото сме били преди половин век. Същевременно наблюдаваме задълбочаване на множество социални проблеми, включително тревожен ръст на тревожността и депресията сред младите хора. Време е да променим в положителен дух смисъла на това, което наричаме „прогрес“.

Как се измерва нещо толкова субективно като щастието? Главно чрез прочувания, които задават на хората въпроса доколко са удовлетворени от живота и от работата си. Една от трудностите, разбира се, е, че очакванията на хората се променят. Потребителите очакват подобряване на качеството на продуктите; работещите – по-добри условия за работа. Трудно е да се сравняват две много различни ситуации. Работник от викторианска фабрика, телепортиран в съвременен завод, ще реши, че е в рая. Както и шофьор на „Модел Т“, ако седне зад волана на модерна кола.

Повечето подобрения обаче са постепенни. Хората ще са доволни или недоволни в зависимост от това дали подобренията надминават, отговарят или изостават спрямо ръста на очакванията им. Същото важи и за обществените услуги, например здравеопазването. Това подкрепя и същевременно подлага на съмнение довода на „Активни действия за щастие“.

Подкрепя го, защото материалните придобивки невинаги ни носят щастие; подлага го на съмнение, защото подтекстът е, че без материалните подобрения бихме били по-малко щастливи. С други думи, ако очакванията не се променят коренно, по-високият жизнен стандарт ще остане необходимо условие за поддържане на определено ниво на щастие.

Какво всъщност знаем за щастието? Заедно с няколко колеги, Андрю Освалд от Университета в Уоруик неуморно изследва темата в продължение на години. Той установява – интересно – че най-щастливите работници във Великобритания са без специално образование (и с по-ниски професионални очаквания), а най-недоволни са хората с университетско образование.

Това вероятно значи, че мнозина са свръхквалифицирани за работата си. Също интересно е, че хората с научна степен доктор са по-удовлетворени от работата си от магистрите и бакалаврите. Хората от неправителствени организации са най-удовлетворени от работата си, вероятно защото чувстват, че работят за обществото.

По възраст най-щастливите работници са шейсетгодишните (когато пенсията е на хоризонта); най-малко щастливите – хората на 20–25 години. Заедно с Дейвид Бланчфлауър от Дартмутския колеж в САЩ, Освалд сравнява и професионалното удовлетворение в различни страни. От двайсет и седем страни Великобритания е на седемнайсето място по този критерий. На първо място е Дания.

Работещите в Кипър, Израел, Нидерландия, Филипините, Испания, Швейцария, САЩ и Русия са по-удовлетворени от работата си в сравнение с британците.
Парите купуват ли щастие? Освалд и колегата му Джонатан Гарднър изследват психичното здраве и чувството на задоволство на 9000 души, подбрани на случаен принцип. Някои от тях са забогатели ненадейно – с печалба от лотария или от футболни залози; или от неочаквано наследство. Освалд и Гарднър установяват, че неочаквано богатство от около 70 000 долара е достатъчно да предизвика у хората значителен прилив на щастие.

Но колко е нужно, за да се почувства щастлив един наистина унил човек – „да се придвижи от дъното до върха на честотното разпределение на щастието“? Според прочуването за целта са нужни около 1,4 милиона долара. Освалд и Бланчфалауър изследват и въздействието на брака. Освен че женените хора е по-вероятно да са по-богати и да живеят по-дълго, „стойността“ на щастливия брак е 90 000 долара годишно.
Трайно щастие ли носят парите? Навярно не. Необходими са по-задълбочени прочувания, но интуитивно изглежда, че въздействието на ненадейното забогатяване намалява с времето.

Освен това въздействието на парите е относително. Сума, с която бихте се чувствали по-богати от Крез на много места по света, в Монте Карло и на Бахамите например може да се окаже крайно оскъдна. Трима шведски икономисти – Олоф Йохансон-Стенман, Фредрик Карлсон и Динки Дарувала – откриват, че щастието зависи не само от конкретния доход, но и от това какво място заема в „йерархията на доходите“. Има и още. Някои участници в експеримента били подканени да избират между две въображаеми бъдещи общества.

Повечето предпочели общество с по-равномерно разпределение на доходите, главно от страх да не се окажат на дъното в общество с неравномерно разпределено богатство. Множество противоречиви фактори влизат в уравнението. Хората са съревнователни, тласка ги желание да са като другите. Както казва Карл Маркс: „Къщата може да е малка или голяма; стига съседските къщи да са също толкова малки, всички социални критерии за жилище са удовлетворени.

Но вдигнат ли дворец до малката къща, тя се превръща в колиба“.
Полето за изследване на потенциала за щастие е неограничено; няма граници и за възможността изводите да са изненадващи, дори объркващи. По-младите и по-възрастните хора обикновено се чувстват по-щастливи от хората на средна възраст – кривата на щастието през живота описва дъга. Най-ниската точка на щастието обаче се различава много в отделните страни.