Лотос. Алманах за будизъм и източни култури

Алманах „Лотос” си поставя за цел да отговори на нарасналия интерес в България към будизма и Изтока като цяло. До учения на изтъкнати будистки учители се нареждат реномирани изследвания върху будизма и отделните източни култури. Всеки брой има акцент; в настоящия трети това е културата и традициите на Китай.

Един от смисловите центрове на алманаха е будизмът в литературата, изобразителното изкуство и философията, както и българската следа в необятната източна тема. По такъв начин съвместното издание на „Нйингма Будизъм“ и издателство „Изток-Запад“ се стреми да даде своя принос към многовековния диалог и обмяна на идеи между Изтока и Запада.

Автор

Н.Св. Карма Кучен Ринпоче завършва традиционното си будистко образование в манастира „Намдролинг“ под ръководството на Н.Св. Пенор Ринпоче. Негови учители са също: Н.Св. Дилго Кхйенце Ринпоче, Додрубчен Ринпоче, Ньошул Кхен Ринпоче и др. През 2000 г. Н.Св. Карма Кучен Ринпоче е провъзгласен за 12-ия глава на традицията Палюл към школата Нйингма на тибетския будизъм. Неговите заслуги за разпространението на Будадхарма в „Страната на снеговете“ и по света са неизмерими. През ноември 2018 г. Негово Светейшество посети България и изнесе публична лекция по покана на българския Палюл център.

Откъс

Работа с негативните абота с негативнитемисли и развиване на исли и развиване напробудения ум

Тук, в този свят, всички ние живеем заедно като съзнателни същества и сме свързани помежду си така, както сме свързани с нашите родители. Когато говорим за чувстващите същества като за наши някогашни майки, най-напред е необходимо да обърнем ума си навътре. От трите сфери на самсара ние сме се появили тук като човешки същества. Като такива имаме способността да мислим. Важно е да погледнем към ума си, да го наблюдаваме, за да установим с какво е зает. Трябва да проверяваме какви са мис лите ни – дали са отрицателни и недобродетелни, свързани с трите ментални отрови – желание, омраза и невежество; дали са неутрални, или пък пребиваваме в състояние, освободено от каквито и да е мисли; или мислите ни са положителни и добродетелни, изпълнени с бодхичита2 – ума на просветлението. Много е важно да наблюдаваме ума си, за да разберем в кое от тези състояния се намира. Ако установим, че имаме негативни мисли, трябва да се опитаме веднага да ги спрем и да ги превъзмогнем. Ако имаме неутрални мисли, можем да ги оставим така, но най-добре е да ги насочим към нещо положително. Ако установим, че имаме положителни мисли, трябва да ги разпознаем, да ги задържим и да медитираме върху тях. Трябва да се опитаме да ги претворим в положителни дела.

Безброй животи подред ние сме насочвали ума си навън, но това, което трябва да направим сега, е да го обърнем навътре в нас и да погледнем вътре в него. Общо взето, ние мислим прекалено много, нашите мисли следват една след друга и просто нямат край. Всъщност няма много полза от всички тези мисли и би трябвало да мислим само за неща, които са полезни за нас. Ако мислите ни са насочени към облагодетелстване на другите, да, тогава, моля, нека мислим повече. Но ако мис лим просто заради самото мислене, най-много да ни заболи главата. Обикновено само около половината от нашите мисли са полезни. От останалата половина бихме могли просто да се откажем. Но ние не гледаме на нещата по този начин. Дали сме свобода на ума си и на всичките си мисли. И докато продължаваме да мислим толкова много, се случва това, че развиваме привързаност. Когато развием привързаност, ние започваме да изпитваме съмнения и колкото повече са те, толкова повече гняв и неприязън възникват у нас. А когато ни изпълва гняв, ние поемаме в погрешна посока, започваме да грешим.

Нека ви разкажа една история във връзка с това. Имало някога търговец, който се сдобил с голям къс злато. Той го увил в парче плат и го прикрепил с въже за тавана. После легнал под него да си почине. Докато лежал, си мислел за всички неща, които можел да направи със златото на следващия ден. През това време се появила една мишка, която прегризала въжето, златото паднало върху търговеца и го убило. Всичките му мисли се оказали безполезни.

Наричаме дхарма свещена – определение, което означава също и „здрав, лечебен“ . Можем да гледаме на дхарма като на лекарство, което човек взима, когато е болен. Болен е нашият ум – от негативна карма, предизвикана от разрушителните емоции. Трябва да разпознаем тази болест. Това са трите ментални отрови, които вече споменахме – желание, омраза, невежество. Прилагаме дхарма като противоотрова, защото тя има силата да трансформира, преобразува. Трябва да имаме вяра в дхарма, да развием доверие в нея, за да можем да си помогнем. Нуждаем се от всеотдайност, за да превърнем доверието във вяра. Казва се, че вярата в дхарма е коренът на развиването на добродетелта.

Различаваме четири типа вяра. Първият може да възникне в нас спонтанно при вида на красив храм, статуя на Буда или при среща с духовен учител. Вторият вид се поражда чрез осъзнаването на недостатъците на самсара, като така развиваме вяра, че дхарма може да ни изведе до освобождение от страданията в самсара – най-напред до прераждане в благоприятните сфери на боговете или хората, а накрая и до постигането на просветление. Това е вяра, която се основава на вид стремеж към освобождение. Третият вид вяра идва чрез убеденост и се базира на разбирането на взаимовръзката между причината и следствието, или на т.нар. закон на кармата. Придобиваме разбирането, убеждението, че когато вършим нещо добро, ще постигнем щастие, а ако извършим нещо негативно, резултатът ще е страдание. Че добрите дела ни се отплащат с добро, лошите – с лошо. В контекста на будизма ние развиваме вяра в Трите скъпоценности, както и убеденост в техните качества. И тази вяра, която се базира на убеденост и на разбиране на закона на причината и следствието, довежда до необратимата вяра, която е напълно стабилна и не може да бъде унищожена. Тя не може да бъде разколебана вследствие на външни влияния и винаги присъства в ума ни. Затова най-важното е да притежаваме тези два типа вяра, основани на убеждение и необратимо познание. За тях става дума и в следната история.

Една майка имала син, който често пътувал по търговски дела до Бодхгая. Тя помолила сина си да ѝ донесе нещо от там, което да подсили нейната дхарма практика. Бодхгая е свещено будистко място, а жената била силно вярваща будистка. Синът забравял за молбата ѝ всеки път щом заминел и накрая майка му му казала, че ако още веднъж пропусне да ѝ донесе нещо, подобре изобщо да не се връща вкъщи. При поредното си пътуване до Бодхгая синът отново забравил заръката на майка си и се сетил за нея чак когато зърнал родната си къща. Чудейки се какво да направи, той видял на земята кучешки череп, извадил от него един зъб, увил го в парче хубав плат и го занесъл на майка си. Казал ѝ, че е зъб на Буда. Тя се зарадвала, докоснала го до челото си в знак на уважение и го поставила на олтарчето си. Започнала редовно и всеотдайно да отправя молитви и да прави поклоните си пред него, вярвайки, че зъбът наистина е на Буда. Един ден от зъба се появили рингсел. Когато имаме толкова дълбока и непоклатима вяра, както в историята с майката и кучешкия зъб, състраданието и благословиите на божествата и учителите от приемствеността винаги ще бъдат с нас.

Като начинаещи практикуващи и обикновени хора, с каквото и да се захванем, било то дхарма дейност или светско занимание, от самото начало се нуждаем от чист и ясен ум. Иначе това, което мислим или правим, не би струвало много. Добрият, позитивен ум ни краси, той е като украшение. От будистка гледна точка трябва да свържем този чист ум с бодхичита, като развием дълбоко състрадание. Така ще можем да поемем по десетте нива и петте пътя, да пречистим напълно негативностите и замъгляванията си и да постигнем скъпоценното буда състояние. Но ако имаме негативен ум, лишен от състрадание, тогава всъщност единственият ни път води надолу, като в крайна сметка ще се озовем в адовите сфери или в някой от другите нисши светове. Ето защо за нас е много важно да бъдем бдителни по отношение на ума си, да го държим под контрол и да го укротим. Самият Буда е казал: „Да не правим никакви злини, да вършим само добрини и да пречистим напълно ума си, това е учението на будите.“ Не е достатъчно да постигнем контрол само над тялото и речта си, да изпълняваме мантри, молитви и поклони. Най-важното е умът ни да бъде укротен. И тогава действията на речта и тялото ще се пречистят от само себе си. Има история за един индийски цар, който яздел през гората на слон. По пътя слонът усетил присъствието на слоница, започнал да тича и подскача, от което царят замалко не паднал от гърба му. Когато се завърнал в двореца, той бил много ядосан. Отишъл при придворния дресьор и го попитал защо не е укротил слона. Човекът казал, че е подчинил тялото на слона, но не и ума му. Изводът от тази история е, че трябва да овладеем собствения си ум. Умът е най-важен, защото, без да е укротен, ние не сме в състояние да постигнем в дхарма това, към което се стремим, а именно – просветление.

Всички ние сме част от това общество и от това поколение. Затова в тази среда трябва да развиваме връзките помежду си, да имаме чувство за общност между нас. Ако обаче сме егоистичнихора, които се интересуват само от себе си, това не е добре. Егоистичният човек много скоро започва все повече и повече да се отдалечава от общото семейство. Появява се дистанция между нас и съседите ни, нашите приятели и колеги. В крайна сметка има опасност да се окажем сами. А когато сме сами, ние не можем да направим много, не можем да се погрижим за себе си, така че трябва да сме много внимателни. В рамките на връзките ни с членовете на нашето семейство, със съседи, приятели или колеги ние трябва да бъдем полезни един за друг, да развием стремеж към облагодетелстване на другите.