Изкуство за деца в книга с криминален сюжет
Може ли всеки да бъде творец и как се появяват картините?
Кои са различните стилове в изкуството и защо между тях има взаимовръзка? Тези и още десетки въпроси намират отговорите си в илюстрирана история, пълна с обрати. „Защо на картините не им трябват заглавия“ е книга, вдъхновена от въпросите, които децата задават за изкуството.
„– Клод Моне, „Импресия, Изгряващо слънце“ – прочете Ема табелката до една картина, привлякла погледа ѝ ще отдалеч.
– Моне е рисувал направо сред природата, не е ползвал ателие. Това никак не е лесно. Представи си как се пържиш на слънцето, страшна жега е, наоколо бръмчат мухи, ако не и по-гадни насекоми, текат ти сополи, защото имаш сенна хрема, и на всичко отгоре постоянно идва някой да зяпа и пита: „Я, какво рисувате?“, „А защо не си прилича?“, „Защо не рисувате нещо похубаво?“, „Мислите ли, че някой ще купи картината?“.”
Малкият футболист Ники и сестра му Ема, която посещава творческа школа, се отправят приключенска експедиция в света на модерното изкуство. Техни гидове са баба и дядо, които умеят да отговарят, но и да задават правилните въпроси на любопитните деца. Междувременно Ряпата, който току-що е излязъл от пандиза, се кани да открадне прочутия писоар на Марсел Дюшан.
Всичко това се случва в книгата „Защо на картините не им трябват заглавия“ на Оджрей Хорак и Иржи Франта. Kриминалният сюжет се развива под формата на забавен комикс, но още по-любопитна е въображаемата галерия, която посещават всички тези герои. В нея творбите на Клод Моне, Кацушика Хокусай, Едвард Монк, както и на много други съвременни европейски и американски художници, висят една до друга.
Тази подредба на автора и илюстратора обръща гръб на традиционното разделение на различни епохи и стилове. Точно както в интернет децата възприемат много неща чрез взаимоотношения и контекст, така и галериите трябва да реагират на тези промени, смятат създателите на книгата.
„– Добре, дядо, но с какво е толкова изключителна точно тази картина?
– В нея Моне за първи път е уловил един отлитащ миг, своето собствено впечатление от слънцето, изгряващо над реката. Нищо повече. Нарекъл я „Импресия“, което означава точно „впечатление“, „усещане“. Наричат тази картина също „Изгряващо слънце“. Макар че в действителност може да е и залез. Има ли значение? Не ми е нужно да знам каквото и дабило за нея, може би дори предпочитам да не знаех нищо. Между другото, странно, но точно по онова време някои хора си мислели, че вече няма да се рисуват картини. Че на никого няма да му трябват. Това се случило и заради едно изобретение, направено малко по-рано. Сещаш ли се кое?“
„Защо на картините не им трябват заглавия“ описва важните етапи от развитието на модерното изкуство, но далеч не звучи като скучен урок в училище. Книгата залага на естественото желание на децата да питат, търсят и мислят.
След края на историята читателите ще открият приложения с най-прочутите кражби на книги, показалец на личностите и художествените направления, както и галерия с художествени произведения.
Ондржей Хорак (1976), автор на книгата, е учил сценография и театрология в DAMU и има богат опит като преподавател и методолог в популяризирането на съвременното изкуство. Сътрудничи си с редица европейски галерии и приема за своя мисия да запознава с изобразителното изкуство деца, родителите им, незрящи хора в старчески домове или затворници.
Иржи Франта (1978), илюстратор на изданието, се занимава се с живопис, инсталации, видео арт и улично изкуство. Основателят на ETC Gallery (2004–2010), съосновател на списанието за комикси KIX и многократен финалист на наградата „Индржих Халупецки“. Вярва, че всеки човек има желание да открива, но трябва да знае, че трябва да търси, да чете ида познава контекста.
Анжелина Пенчева (1957), превод от чешки на български език, завършва специалността „Славянска филология“, чешки профил в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1998 г. защитава докторат по чешка литература (PhD) в Карловия университет в Прага. Превела е около 40 заглавия чешка проза, сред тях произведения на едни от най-изтъкнатите чешки писатели – Карел Хинек Маха, Карел Чапек, Ярослав Хашек, Бохумил Храбал, Милан Кундера, Иржи Кратохвил, Яхим Топол, Александра Беркова и много други.
През 2020 г. с нейния превод на български език илиза детската книга „Грешкомир и Петнислав“, а година по-късно е факт и този на „Защо картините не се нуждаят от заглавия“.
Изданието е съфинансирано по програма „Творческа Европа“ към Европейския съюз.
Co-funded by the Creative Europe Programme of the European Union.
Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Чешкото министерство на културата.
This publication has been supported by the Ministry of Culture of the Czech Republic.
