Театър 199 "Валентин Стойчев" представя "Блажени са блажените" по романа на Ясмина Реза

Постановката е световна премиера на текста на сцена.

Ясмина Реза (1959) e сред най-ярките имена на съвременната френска и европейска драматургия. Първите ѝ стъпки в театъра са като актриса в спектакли по Молиер и Мариво. Дебютира като драматург през 1987 г. с пиесата „Разговори след погребение”, за която получава награда „Молиер” за най-добър автор.
Седем години по-късно пише „Арт”, която ѝ носи световна известност.

Сред най-играните ѝ творби са също „Живот х 3“ (поставена през 2003 в нашия театър), „Богът на касапницата” и „Една испанска пиеса”, в които се оглежда животът на човека от средната класа в нашето европейско настояще.
С романа си „Блажени са блажените“ Ясмина Реза става първият лауреат на наградата на в. „Монд“ и носител на Голямата награда за роман „Мари-Клер“ през 2013 г.

„Блажени са обичаните и обичащите, както и онези, които могат да минат без обич. Блажени са блажените.“ Тези думи на Борхес представляват епиграфа към блестящо остроумния и вълнуващ роман на драматурга Ясмина Реза, едно от най-ярките имена в съвременната френска литература. Нашият театър прави смелата заявка да постави на сцена свой вариант на прозата ѝ.  

„Блажени са блажените“ е изследване на щастието и на нещастието, които се преплитат комично, абсурдно и трогателно дълбоко в корените на взаимоотношенията между мъжа и жената.

Авторът, както би могло да се очаква, създава моменти на интензивна драма, показвайки напрежението и конфликтите, които могат да разтърсят живота на всеки човек. 

Всеки епизод в тази история е разказан от гледната точка на различен герой. 
„Абе, ти как ми говориш!? Ти чуваш ли се как ми говориш?“ протестира съпруг пред своята съпруга, когато в супермаркета започват невъобразим скандал за това какъв вид сирене да купят. 

Низ от такива сблъсъци разкриват цял един свят от обиди и огорчения от най-различно естество.
Семейство Тоскано завиждат на семейство Ютнер, което изглежда има перфектен живот. И все пак се оказва, че не е точно така, тъй като Паскалин и Лионел Ютнер само се преструват, че синът им е на международен стаж, докато всъщност е в психиатрична институция, вярвайки, че е Селин Дион. 
Ясмина Реза създава усещането, че ни кани да надникем през процепа на завеса, за да ни разкрие тайните, които кипят в собствените ни сърца.

Червилото на Ясмина Реза
Из интервю с автора

Спомням си, когато бях публикувана за първи път в англоезичния свят, когато пиесата ми „Арт“ излезе в Лондон, дадох интервю за едно издание и по средата на интервюто си оправих червилото. Журналистката се ококори в недоумение и си го записа в тефтера. Тогава разбрах, че една писателка трябва да е малко дебела, облечена в безформени дрехи, с прошарена коса и че да си сложи отново червило по средата на интервю – особено когато е млада – не отговаря изобщо на образа на един сериозен автор. 

„Блажени са блажените“ е роман, но у всеки от героите протича вътрешен монолог, който лесно може да мине за театър. Писането ми в случая е силно повлияно от непосредствеността на театъра. В прозата ми винаги всичко е в сегашно време. Има очевидна театрална жилка във всичко, което пиша.

В писането ми няма епичност. Човешката драма не се състои от големи трагични инциденти. Естествено, те се случват в хода на живота, но в по-голямата си част той е пълен с малки детайли, незначителни ожулвания, бръчки, микросъбития, които събрани заедно съставляват борбата на съществуването.

Спомням си една история с Мишел Уелбек*. Бяхме поканени да участваме заедно на един семинар в Марсилия. И ние стояхме един до друг преди да излезем на сцената, и аз си сложих малко червило. Той ме погледна и каза: „О, ти си късметлийка, че можеш да си сложиш червило. Направо ти завиждам - аз нямам какво да сложа!“
*Мишел Уелбек (1958) е френски писател, станал световно известен със скандалните си романи „Елементарните частици“ и „Платформата“.

Следващите представления на „Блажени са блажените“ са на 21-ви и 26-и декември.

Фотографиите от постановката са дело на г-н Симон Варсано.