„Поема за хлебарките“ в „Сфумато“: Би ли отнел живот, ако можеше безнаказано?

Хлебарка ли е човекът, или не е хлебарка? Въпросът звучи като начало на абсурдистка шега, но в новия спектакъл на Театрална работилница „Сфумато“ той е отправна точка за един от най-тежките морални въпроси изобщо – как хората успяват да оправдаят убийството. „Поема за хлебарките“ е третата премиера за сезона на „Сфумато“ и ще бъде представена на 9 и 12 ноември от 19:00 ч.

Спектакълът е дело на Рафаел Бижев – режисьор и драматург на постановката. Той е изграден на фрагментарен принцип по текстове на Хайнер Мюлер, Ф. М. Достоевски и Франц Кафка и е един от проектите, номинирани на младежкия фестивал „Малък сезон 2026“. Актьорите Игор Коробко и Николай Бакърджиев си партнират на сцената, движенческите партитури са на Павел Тодоров, а музиката – на Дамян Михайлов.

Комбинацията от трима автори не е случайна. Всеки от тях по своему пише за един и същ механизъм – обезчовечаването на ближния. За да смачкаш някого, първо трябва да престанеш да го виждаш като човек. Трябва да го превърнеш в насекомо, в пречка, в грешка в системата. Кафка започва „Превръщането“ с мъж, който една сутрин се събужда като огромно насекомо – и семейството му постепенно престава да вижда в него сина и брата, когото са обичали. Достоевски изпраща Разколников да провери дали има „право“ да премахне човек, когото смята за безполезен и вреден. А Хайнер Мюлер, драматургът, който пренаписва историята на XX век с безмилостна яснота, превръща насилието и идеологията в свой постоянен материал.

В „Поема за хлебарките“ Бижев се опитва да начертае паралелите между тези три разказа и да ги насочи директно към публиката. Човекът в центъра на спектакъла не е персонаж, а зрителят, поканен да се вгледа в собствените си ценности и да отговори на един неудобен въпрос: „Ако имаше възможността безнаказано да отнемеш живота на човек, без когото светът би бил едно по-добро място, би ли се осмелил?“

Основната тема, която занимава режисьора, е как хората са способни да оправдаят убийството. „Мисля, че в този исторически момент, когато физическото насилие във все повече точки по света бива нормализирано, е важно да си дадем сметка за стойността на човешкия живот“, казва Бижев.

Колко лесно е да кажем „не“, докато си представяме въпроса абстрактно – и колко по-трудно става, когато на мястото на абстракцията застане конкретно име? Театърът е едно от малкото места, където можем да проведем този експеримент без последствия. Насилието тук е само символично – в съзнанието ни, където „убийството“ може да остане безнаказано. Но именно там, твърди спектакълът, започва всяко истинско насилие.

Режисьорът формулира и своята позиция за това какво може театърът. „За творческия ни екип театърът е форма на бунт, макар и питомен. Той е пространство, в което можем да си представим едно друго правосъдие, което не е корумпирано и може ефективно да посочва и наказва виновниците. Да раздава присъди и да подсилва доверието на гражданите в институциите. Ако не в реалността, то поне някъде трябва да има такъв „отдушник“ за гражданското недоволство“, пише Бижев.

Тук е и най-интересното напрежение в спектакъла. От една страна, той поставя въпроса дали имаме право да отнемем живот, дори когато сме убедени, че каузата е справедлива. От друга – създателите му признават, че самите те усещат нужда от справедливост, която реалността не предлага. Спектакълът сякаш се движи по ръба между тези две позиции: желанието за възмездие и съзнанието колко опасно е то. Именно този ръб е територията на Достоевски, чийто герой разбира, че идеята може да оправдае всичко, но съвестта не може да бъде убедена от идеята.

„Поема за хлебарките“ е втората премиера на Бижев в „Сфумато“ в рамките на едва две седмици. Това само по себе си говори за енергията, с която младият режисьор навлиза в театралния живот. Роден през 2001 г., той завършва „Актьорство за драматичен театър“ и магистърската програма „Режисура в сценичните изкуства“ в НАТФИЗ. Като актьор работи с режисьори като Иван Добчев, Николай Поляков, Лилия Абаджиева и Бюрхан Керим, а сред режисьорските му работи е „Филоктет“ по Хайнер Мюлер.

Близостта до Иван Добчев има особено значение в контекста на „Сфумато“. Театралната работилница, създадена от него и Маргарита Младенова през 1989 г., от десетилетия е пространство за изследване, а не за развлечение – място, където спектакълът е въпрос, а не отговор. Фрагментарната структура на „Поема за хлебарките“, съчетанието на литература, движение и музика, както и директното обръщение към зрителя продължават тази традиция в езика на едно ново поколение.

Бижев ще бъде и сред събеседниците на грузинско-германската писателка и драматург Нино Харатишвили на 8 ноември във ФАСАДА – в разговор за това как античният мит може да говори на съвременната сцена. Двете събития сякаш се допълват: и в двата случая става дума за това как старите сюжети за властта, насилието и справедливостта продължават да ни задават въпроси днес.

Хлебарка ли е човекът, или не е хлебарка? Може би истинският отговор, който спектакълът предлага, не е в думите „да“ или „не“, а в самия момент на колебание. Докато се колебаем, ние все още виждаме в другия човек. Опасността не е във въпроса – тя е в деня, в който престанем да си го задаваме.

„ПОЕМА ЗА ХЛЕБАРКИТЕ“
Авторски спектакъл по текстове на Ф. М. Достоевски, Франц Кафка и Хайнер Мюлер
Режисьор и драматург: Рафаел Бижев
Танц: Павел Тодоров
Композитор: Дамян Михайлов
Участват: Игор Коробко, Николай Бакърджиев
9 и 12 ноември, 19:00 ч., Театрална работилница „Сфумато“