„Ехо на отсъствието“: фотографията като памет на тялото в DOZA Gallery
Какво остава от един миг, след като затворът на фотоапарата щракне? Образът, разбира се. Но дали и нещо друго – някакъв отпечатък в тялото, който помни дори когато умът е забравил? Около този въпрос е изградена изложбата „Ехо на отсъствието“ на Теодора Федя Цанова, открита на 17 ноември в DOZA Gallery на ул. „Цар Самуил“ 52 в София. Куратор е Voin de Voin, а проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Дебюти“.
Подзаглавието на изложбата е почти програмно: паметта на тялото, паметта на ума, паметта на вътрешното време. Кураторският текст тръгва от наблюдението, че мозъкът, като асоциативен орган, сякаш не може да възприеме празнотата като абсолютна пустота. Той постоянно създава образи, запълва празнините и свързва сетивните преживявания със спомени, фрагменти и мисловни картини. Може би инстинктивно се стремим да допълним липсващото, да придадем форма на онова, което не можем да си спомним или да разберем докрай.
Фотографията е един от възможните начини да се доближим до тази липса. Чрез нея се опитваме да възстановим изгубените връзки и да придадем форма на преживяване, което съществува някъде между спомена и въображението. Тя е среща между този, който създава образа, и този, който го гледа – среща, в която смисълът нито се разкрива докрай, нито се губи напълно.
Визията на изложбата изглежда точно така, както звучи заглавието ѝ. Зърнест черно-бял образ, в който лицето и клоните почти се разтварят в бялото, а над тях заглавието е изписано с тънки, издължени букви, които сякаш всеки момент ще изчезнат. Това не е снимка, която показва, а снимка, която се оттегля – и кара окото да довърши останалото.
Изложбата поставя въпроси, на които не бърза да отговори. Може ли неясното да остане без образ? Какво се случва преди и след щракването на фотоапарата, в онзи невидим интервал, в който времето се разгръща, преживяването се превръща в спомен, а споменът започва да се превръща в нещо друго? Какво от този миг запазва цифровият запис и какви следи остават в тялото?
Дали самите ние не сме отсъствие?
Според концепцията на проекта фотографията никога не е просто образ на миналото. Тя е и среща в настоящето, белязана от отсъствието на мига, който е запечатала. Когато гледаме един образ, виждаме какво е било и усещаме разстоянието между този миг и начина, по който го преживяваме сега. Така образът се превръща в праг между присъствието и изчезването, между физическия свят и онова, което помним от него. Паметта тук е повече от припомняне – тя е форма на присъствие, която остава в нас и променя формата си с времето.
DOZA Gallery съществува от 2019 г. и е сред независимите пространства в центъра на София, които последователно показват съвременно изкуство. Изборът на мястото, както и кураторското участие на Voin de Voin, поставят дебюта на Теодора Федя Цанова в контекста на една от най-живите части на столичната сцена.
Обикновено мислим за отсъствието като за загуба – на човек, на място, на някогашна версия на себе си. „Ехо на отсъствието“ предлага обратното: може би ехото е онова, което никога не си е отивало. И може би точно в празнините, които не можем да запълним, се крие най-устойчивата част от паметта ни.
