През новия изложбен сезон на 2022 г. в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“

За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов.

Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на СГХГ – ХГ „Дечко Узунов“.

„В съзнанието ми дълбока следа е оставил един от автопортретите на Дечко Узунов, който видях на неговата изложба през 1985-та година в галерията на СБХ на ул. „Шипка 6“.

Преживяването на сетивно ниво потъва надолу в дълбините на подсъзнанието и там се превръща във впечатление (самскара). Тези силни емоционални преживявания, които формират светогледа и вкуса, се връщат подсъзнателно през целия наш живот.“

Това съпреживяване и размисли на Васил Абаджиев – художник, сценограф и фотограф, са в основата на изложбата „Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети“.

Диалогът отвъд времето между двамата художници от различни поколения дава възможност на публиката да „надникне“ в съзнанието на един творец, когато общува с наследството на друг творец.

Неслучайно Васил Абаджиев е избрал ключови и добре познати на публиката произведения, създадени от Дечко Узунов, като „Автопортрет със светци“, „Портрет (Автопортрет)“, „Семеен портрет (Автопортрет с Олга)“, както и редица от автопортрети рисунки.

Те са вдъхновението за създадените специално нови автопортрети. За тях и отношението към сътворяването на собствения си облик Васил Абаджиев споделя: „Автопортретът като опит да останеш сам със себе си е мъчителен процес, който може да се сравни с опит да се измъкнеш от затворено пространство. Това е възможност не само да останеш сам със себе си, но и да се срещнеш със себе си и да си зададеш въпроси за своята същност. Ако човек не е наясно със себе си/кой е, в такива моменти има усещане за пустота“.

Изразена така, спецификата на неговата чувствителност помага не само да погледнем „през очите на художник“, но и да вникнем в дълбините на творческата душевност, където по сложен начин си взаимодействат емоция, знание, логика и сетивност. Именно това съчетание, примесено с впечатленията от създаденото през годините от Дечко Узунов, води Васил Абаджиев към създаването на автопортрети като: „Мракът на пустотата“, „Безсъница“, триптиха „Пътят нагоре и пътят надолу са един и същи път“, „Аз бях тук“ и др.