''Неизрими пътеки'' - изложба живопис на Антон Антонов

Галерия "АРТ МАРКОНИ" -  Град Варна Представя 14.07.  – 03.08.2022 Г.  „НЕЗРИМИ ПЪТЕКИ” 
Изложба живопис на Антон Антоннов
Откриване – 18.30 часа   14.06./ четвъртък /2022 г.

Препрочитам анонса към изложбата на Антон Антонов, в който споделя своите размисли върху творбите, подготвени за ежегодното гостуване във Варна. Чистите поточета на мисълта му звънко си пробиват път между ежедневната шлака от потискащи новини, заливащи ни с тревожност и безизходност.

Разходката из лабиринта на неговия, изпълнен с красота и „необятие”,  художествен свят изпълва с живоптрептящата гама на възторг, смирение и дързост, редуващи се в хаотична непоследователност – зареждащи и помиряващи едновременно: „Пейзажът ни приласкава като обиталище на душата и надмогване в усилието да вибрираме отвътре с неразпознаваемите за материалните сетива мелодии. Целувка с мирис на мащерка.

Възкресяваме себе си във всичко - като протуберанс на духа, който ни води към нашата всеобща единеност.  Трябва да затворим процеса между себе си и природата. Тя е най-големия  учител. Ако я гледаме с очите на дете, с жад и възхита, ще провидим красотата, а ако я съзерцаваме, докато сме се сляли с нея и сме станали  нейна част, то ще познаем и добротата.

Съзнанието за тази единна същност ни позволява да се съизмерваме само със себе си и ни прави уникална част от това необятие извън нас. Творчеството изглежда игра и забавление, но в действителност е предопределеност и голяма отговорност.

Творбата е синтез на истината, принципът, който ни свързва - извън нас, нас с другите, това извън и това вътре,  единността на всички нива - материя, съзнание и това, което не познаваме. Творбата е морален принцип. Ние, човеците, сме разполовени.

Жената носи кодекса на нашата определеност и отговорността за това. Тя е съзнанието за нашата ненарушимост. Мъжът е разрушител и наново съзидател. Жената няма лукса на първото,но всички ние, нейните синове, не бихме дръзнали да се протегнем към безмерната свобода на съзиданието в духа, без нейната ласка. Адът и Раят не са географски понятия.

Те са вътре в нас едновременно и нашето съзнание ни води тук или там. Единственото, което човек забравя да прекопава е градината вътре в себе си, душевната градина. Това е непрестанна битка с плевелите Адови в нашето съзнание. Когато постигнем съзнаване на Рая, постигаме блаженство и сме стъпили там, където едно забранено дърво може да ни върне обратно.

Животът ни е една разходка в тъмната и непозната гора. Всяка творба е една искра, проблясък всред мрака на нищото и малка надежда да просветнем, за да осветим пътека за нас и за другите.” Крачунка, 2022 година  Антон Антонов

След тази невероятна разходка в духовния свят на художника, бих си позволила да перифразирам  любимият цитат от „Малкият принц” на Екзюпери: „Същественото е невидимо за очите” в „Същественото е пред очите ни!”. Благодаря ти, Тони!

Ваня Маркова – галерия „Арт Маркони”