High View Inspiration: Разказва Димитър Калбуров

Като всички хубави неща, които се зараждат спонтанно, така се появи и рубриката High View Inspiration. Място, в което ви срещаме с личности, които превръщат вдъхновението си в ежедневие и го предават по един изключителен начин в творчеството си.

Един човек, който пише истории за друг човек, на който не му върви в любовта и в секса. Мамка му! Той е! Димитър Калбуров или модерният майстор на дългия разказ. Тълковен речник на женската психика и настолен пътеводител за всеки мъж, който се готви за среща с индивид от женски пол.

В разговора ни по-долу Димитър ще ни разкаже повече за себе си, как животът го отвежда до "Пощенска кутия за приказки" и още нещо.

- Здравей! Кой е Димитър Калбуров и за какво се бори в момента?

- Аз съм си обикновен човек, както бе казано в едно друго интервю. Димитър се бори за щастие по необятните пътища, по които го води животът. Никога не съм си представял, че ще излизам пред публика, а сега това ми носи невероятни емоции.

- Кога и как пое по пътя на публичната ти изява в "Кутия за приказки"?

- В края на 2014 г. ми дойде вдъхновение да напиша разказ за Кутията. Тогава темата беше "Работно време". Преди това бях правил няколко неуспешни опита да участвам в проекта, но разказите ми не стигаха до сцената.

Въпросният път обаче разказът бе приет и прочетен от Камен Воденичаров. Бях толкова притеснен, че някой ще чете пред хора нещо, което съм написал и че дори ще ми каже името, че не просто не отидох на събитието, а дори гледах 6 минутното видео от четенето на 3-4 части. Толкова много ме беше срам.

- А теб те беше срам, но ти въпреки това продължи да пишеш разкази и да ги изпращаш за Кутията?

- Беше ме срам да отида, но от друга страна ми бе доста приятно, че Камен Воденичаров е харесал и прочел мой текст пред публика. Реално ти си никой, а имаш възможността да те представи легендарна личност в българския шоубизнес.

Следващата тема беше "В какво се забърках?", а аз имах два разказа, които идеално пасваха за нея. Гери Турийска (организатор на събитието, бел.ред.) ми каза, че ще прочетат и двата, така че този път нямаше как да не отида и се престраших.

- Кога се осмели да започнеш да четеш лично пред публика?

- На първото ми отиване се бях скрил в ъгъла на заведението и никой не ме знаеше кой съм. Вторият път седнах отпред с четящи и автори, а чак на... шестия излязох за пръв път да се чета сам. 

- И какво направи? Отиде при Гери Турийска и й каза: "Аз започвам да се чета сам"...

- Не точно. Няколко дни събирах смелост дори да й кажа, че имам желание сам да прочета следващия разказ. Все пак форматът е такъв, че текстовете се четат от хора, които имат опит пред публика, за да бъдат представяни по най-добрия възможен начин. Беше си огромен риск от страна на Гери да пусне пред 1000 души някой, който никога не е бил пред публика, но за щастие нещата се получиха. От тогава аз си представям текстовете и изключение правят само два разказа, които бях писал за Койна Русева.

- Кое ти носи по-голямо вълнение – да четеш лично разказите си или да слушаш отстрани как някоя известна личност ги прочита?

- От една страна е в пъти по-трудно да ги четеш сам, а от друга – по-лесно. Когато съм го писал за себе си, знам как точно искам да бъде прочетено и мога да "натисна" там, където искам.

- Какво преживяване за теб е личният контакт с публиката? "Кутията за приказки" ли е твоята сцена?

- Кутията е нещо уникално за културния живот на София. Да се събират хиляда души на литературно четене, е просто... невероятно. Щастлив съм, че животът ме срещна с всички хора, които са част от нея – публика, четящи, автори. А възможността да контактувам от първо лице с публиката е прекрасна, защото те са много мили.

Например, аз нито мога да пея, нито говоря френски, но веднъж им пях на френски, а те не просто не ме замеряха с бутилки, а ми пляскаха. Но аз за всеки един разказ гледам да излизам от зоната си на комфорт. 

- Ти си 100 процентов артист. Чувстваш ли се вече звезда?

- Не се чувствам нито артист, още повече пък звезда. Просто ми е хубаво, че нещата, които правя, се възприемат добре от аудиторията. 

- Колко далеч искаш да излезеш от зоната си на комфорт през 2016 г.?

- Колкото се може по-далеч. Разказите ми винаги завършваха с отворен край и на следващото издание продължавах с историята на въпросния персонаж. Той е голям неудачник и изобщо не му върви с жените. Беше се събрал доста материал и реших, че е дошъл момент да обединя всичко в роман. В предпечатна подготовка сме и трябва да го издадем в края на февруари или началото на март. След това в някакъв момент трябва да се появи и стихосбирка. 

- На твоя основен персонаж хич не му върви в любовта. А на теб?

- Seen 11:33 pm (Смее се с глас, бел.ред.). 

Разговорът с Димитър продължава след снимките.

{GALLERY}

- Какъв мечтаеш да станеш като пораснеш?

- Оставям се да ме водят събитията. Като много малък си мечтаех да бъда професионален геймър и дори през ума не ми е минавало, че един ден може да пропиша. Като завърших училище буквално не можех да сложа една запетайка, защото спях в часовете.

- А как човек, който не знае къде да сложи една запетайка, става майстор на разкази?

- Обяснявам си го като следствие от дейността ми на преводач. Започнах да изготвям субтитри от чисто любопитство, а впоследствие това ми стана нещо като хоби. Към ден днешен имам 387 превода в онлайн пространството и съм превел съм около 7-8 цели сезона на "Двама мъже и половина". Когато превеждаш, работиш с думи и постоянно търсиш най-добрия начин да се изразиш. Мисля, че покрай това се понаучих да пиша. Аз не вярвам в таланта.

- Защо не вярваш в таланта?

- Защото винаги нещата са ми идвали след доста труд и когато някой ми каже, че съм много талантлив, по-скоро не го вярвам. Всичко е вследствие на много положени усилия в тази посока. Моята теорема си остава 99 % труд и 1% талант.

- Димитър в реалността ли живее или в неговата приказка за живота?

- Определено в реалността, но пък полагам усилия да променям всичко, което не ми допада в нея. 

- Коя е музата ти за всички разкази и стихове? Какво те вдъхновява най-често?

- Нямам конкретна муза. Понякога ме удря ябълка по главата и си казвам, че искам да уловя дадена емоция или да разкажа някоя история.

- Какво според теб хората харесват да слушат или четат като тип разкази?

- Разкази, които не ги натоварват с нищо, а точно обратното. На никой не му се слушат тегави неща, които нямат въздействаща поука или не го оставят силно мотивиран за нещо.

- По-лесно е да живееш собствения си живот или този на другите хора?

- Зависи какъв ти е животът (смее се, бел.ред.). Със сигурност е най-добре да живееш собствения си живот. Отстрани всичко изглежда лесно, а реално няма как да знаеш колко му е коствало на някого да е там, къде то е. Човек трябва цял живот да търси надграждане и да развива себе си. Никой с нищо не е прогресирал, докато се е занимавал с това кой с какво е облечен, кой какво прави и т.н.

- Кое е сега новото ти хоби, след като писането е повече в графа професия?

- То си е доста старо хоби – обичам видеоигрите. От малък в нас се подмятат конзоли и джойстици. Обичам да се откъсвам от реалността по този начин. 

- Какво целиш да докоснеш в хората с провокативния си език? Темата за секса е от една страна табу, но от друга е и провокация...

- Честно казано не търся провокацията, просто не се смущавам да говоря за секс. 

- Мнителен човек ли си?

- Определено. Никога не приемам информацията от медиите за чиста истина. Ще ми се хората по-често да се замислят за автентичността на даден материал, преди да го разпространяват.

- Ти си млад, готин, вече и доста известен сред публиката на "Пощенска кутия за приказки" и не само. Имаш ли фенки?

- Чак фенки не знам дали имам, но е приятно, когато някой харесва нещата, които пиша и си прави труда да ме добави или последва във Фейсбук.

- Ако трябва да си избереш да бъдеш герой от приказка, кой би бил той?

- Едмонд Дантес (Граф Монте Кристо). Определено не искам да прекарам 14 години в замъка "Иф", но много обичам книгата и конкретно следния цитат: "... до деня, когато Господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост се включва в тия думи две: Чакай и се надявай!"

Аз повече го чувствам като "Прави всичко възможно и вярвай", но то това му е красивото на отношението автор - читател, всеки може да го тълкува както пожелае.

- Кое е качеството, което си пожелаваш да развиеш през 2016 г.?

- Смелост. Още повече смелост.

- За край на нашия разговор може ли да споделиш няколко интересни цитата от твоите разкази?

- "...ако знам нещо за жените, то е, че когато импулсивно си уговорят среща в десет и тридесет вечерта, то със сигурност са готови да направят някоя голяма глупост".

- " ....когато една жена не е заета да говори, е заета да анализира мъжа".

- "...всички кавалерски жестове – "път на дамите", "нека ти отворя вратата", "момент да ти дръпна стола", не са измислени, защото милейди се нуждае от тези неща, а защото милорд е перверзник и иска да й огледа задника".

- Благодаря ти за разговора! Успех и попътен вятър през 2016 г.!

- Благодаря! Успех и на теб!