Еволюцията на Бионсе

След повече от две десетилетия в светлината на прожекторите, Бионсе се превърна в много повече от поп икона. Тя е културна сила, която рутинно се противопоставя на очакванията и трансформира начина, по който разбираме силата на изкуството, за да промени начина, по който виждаме себе си и един друг. На 40 г. тя се чувства сякаш е надраснала повърхността.

Жените, родени в зората на 80-те години на миналия век, бяха сред последното поколение, живеещо по аналогов начин, и първите, които се видяха преосмислени в дигитално отношение. 
Бионсе Ноулс-Картър навърши пълнолетие по време на тази дигитална революция и умението да се справя с този дисонанс, е част от нейната художествена суперсила. Тя е изградила своята компания Parkwood Entertainment в медиен конгломерат, който включва модната линия IVY PARK. Заедно със съпруга си JAY-Z имат три деца - Блу, Руми и Сър. Емблематичната двойка току-що бе обявена за новите лица на Tiffany&Co., която бе придобита по-рано тази година от LVMH и се стартира отново под нейната егида. Бионсе работи върху нова музика заедно с редица други проекти, които обещават да заличат старите граници и да я изведат по-нататък в неизследвана територия. Ето какво споделя самата тя в настоящето интервю.

Навършвате 40 г. на 4 септември. Размишлявайки върху живота си досега, на какво ви научи всяко десетилетие?

- Първото десетилетие от живота ми беше посветено на мечтите. Тъй като бях интроверт, не говорех много като дете. Прекарах много време в главата си, изграждайки въображението си. Сега съм благодарна за тези срамежливи години мълчание. Срамежливостта ме научи на съпричастност и ми даде способността да свързвам с хората. Вече не съм срамежлива, но не съм сигурна, че бих мечтала толкова, колкото днес, ако не бяха тези неудобни години в главата ми.

Състезавах се в танци и пеене на седемгодишна възраст. Когато бях на сцената, се чувствах в безопасност. Често бях единственото чернокожо момиче и тогава започнах да осъзнавам, че трябва да танцувам и пея два пъти по-силно. Трябваше да имам сценично присъствие, остроумие и чар, ако исках да спечеля. Започнах да взимам уроци по глас от оперна певица на девет. Към 10 вече бях записара поне 50 или 60 песни в звукозаписното студио. Имах първата си вокална травма на 13 от пеене в студиото за твърде много часове. Току-що сключихме първата си звукозаписна сделка и се страхувах, че съм развила възли, унищожила гласа си и че кариерата ми може да приключи. Лекарите ме поставиха на вокална почивка през цялото лято и отново замълчах.

Тийнейджърските ми години бяха около шлифоването. Израснах, като чух този конкретен стих от Яков 2:17, „Вярата без работа е мъртва". Визията и намерението не бяха достатъчни. Трябваше да се включа в работата. Ангажирах се да уча и да съм отворена за растеж. Никой в моето училище не знаеше, че мога да пея, защото едва говорех. Енергията ми отиде в Destiny's Child и мечтата ни да сключим договор за запис и да станем музиканти. Ако нещо не ми помагаше да постигна целта си, реших да не инвестирам време в това. Жертвах много неща и бягах от всяко възможно разсейване. Чувствах се като млада чернокожа жена, която няма право на грешки. Усетих натиска отвън и очите им ме гледаха дали ще се спъна или проваля. Не можех да разочаровам семейството си след всички жертви, които направиха за мен и момичетата. Това означаваше, че съм най-внимателният, професионален тийнейджър и израснах бързо. Исках да разчупя всички стереотипи на черната суперзвезда, независимо дали става жертва на наркотици или алкохол или абсурдното погрешно схващане, че черните жени са ядосани. Знаех, че ми е дадена тази невероятна възможност и се чувствах сякаш имам един изстрел. Отказах да го объркам.

20-те ми бяха за изграждане на здрава основа за кариерата и за установяване на моето наследство. Бях фокусирана върху търговския успех за номер едно и бях визионер, без значение колко бариери трябваше да преодолея. Бях изтласкана до краен предел. Научих силата да казвам не. Поех контрола над независимостта си на 27 и започнах Parkwood Entertainment. По онова време нямаше компания, която да направи това, от което се нуждаех, или да работи по начина, по който исках. И така, създадох този многоцелев конгломерат, който беше креативна агенция, звукозаписна компания, продуцентска компания и управляваща компания, за да продуцира и работи по проекти, които означават най-много за мен. Исках да управлявам себе си и да имам компания, която поставя изкуството и креативността на първо място.

Събрах тези млади визионери и независими мислители, с които да си сътруднича. Исках силни жени да заемат ключови роли в цялата ми компания, когато по-голямата част от индустрията все още беше доминирана от мъже. Исках сътрудници, които не бяха смазани от корпоративния свят и нямаше да се страхуват да се разтърсят с мен, когато ми хрумнат нестандартни идеи. Екип, който ще ме предизвика.

Спомням си, че бях на среща, обсъждаща анализи, и ми казаха, че проучването открило, че моите фенове не харесват, когато фотографията ми е черно-бяла. Казаха ми, че няма да продавам, ако не е цветна. Това бе смешно. Вбеси ме, че агенция може да диктува какво искат моите фенове въз основа на проучване. Кого попитаха? Как е възможно да се обобщят хората толкова много? Точни ли са тези проучвания? Справедливи ли са? Включени ли са всички хора, които се опитвам да издигна и осветя? Те не са. Това ме задейства, когато ми казаха: „Тези проучвания показват ..." Бях толкова изтощена и раздразнена от тези формулирани корпоративни компании, че основавах целия си следващ проект на черно-бяла фотография, включително видеоклиповете за „Самотни дами" и „Ако Бях момче" и всички произведения на изкуството от Питър Линдберг за I Am... Sasha Fierce, което в крайна сметка бе най-големият ми търговски успех досега. Опитвам се да запазя човешкото чувство, дух и емоция при вземането на решения.

30-те ми бяха за това да създам семейството и животът ми да стане нещо повече от кариера. Работих, за да излекувам травмите на поколенията и превърнах разбитото си сърце в изкуство, което би помогнало за придвижване на културата напред.
30-те ми бяха за копаене по-дълбоко. През 2013 г. започнах BeyGOOD, за да споделя манталитета, че всички ние можем да направим нещо, за да помогнем на другите. Нещо, което родителите ми са ми внушили от ранна възраст - да вдъхновя другите да бъдат добри, да бъдат благотворителни. Ние се фокусирахме върху много области на нужда, включително облекчаване от урагана, образование със стипендии за колежи и университети в САЩ, програма за стипендии в Южна Африка, права на жените, подкрепа на малцинствения бизнес, подпомагане на семейства с жилищни нужди, водни кризи, детско здравеопазване и пандемично облекчение. BeyGOOD се превърна в световна инициатива за предоставяне на подкрепа в страната и чужбина. За мен винаги е било важно да помагам на другите и да оказвам положително влияние върху света. Работила съм за издигане на хората си, за промяна на възприятията, за да могат децата ми да живеят в свят, в който ги виждат, празнуват и ценят.

Прекарах толкова много години в опити да подобря себе си и това, което съм направила, че сега се намирам в етап, в който вече нямам нужда да се състезавам. Нямам интерес да се ровя назад. Миналото си е минало. 

Как обработвате променящия се свят на културата на знаменитостите и защитавате вътрешното си аз?

- Живеем в свят с малко граници и много достъп. Има толкова много интернет терапевти, критици на коментари и експерти без опит. Нашата реалност може да бъде изкривена, защото се основава на персонализиран алгоритъм. Той ни показва какви истини търсим и това е опасно. Можем да създадем своя собствена фалшива реалност, когато не се храним с баланс между това, което наистина се случва в света. Лесно е да забравим, че има още толкова много неща за откриване извън нашите телефони. Благодарна съм, че имам способността да избирам това, което искам да споделя. Един ден реших, че искам да бъда като Шаде и Принс. Исках фокусът да е върху музиката ми, защото ако моето изкуство не е достатъчно силно или смислено, за да държи хората заинтересовани и вдъхновени, значи съм в грешен бизнес. Моята музика, моите филми, моето изкуство, моето послание - това трябва да е достатъчно.

През цялата си кариера умишлено съм поставяла граници между моята сценична личност и личния ми живот. Семейството и приятелите ми често забравят моята страна, която е звярът в стила. В тази индустрия е лесно да се загубите много бързо. Тя отнема вашия дух и светлина, след което ви изплюва. Виждала съм го безброй пъти, не само с известни личности, но и с продуценти, режисьори, ръководители и пр. Не е за всеки. Преди да започна, реших, че ще продължа тази кариера само ако моето самочувствие зависи повече от успеха на знаменитостите. Заобиколих се с честни хора, на които се възхищавам, имащи собствен живот и мечти и не зависят от мен. Хора, от които мога да се уча и обратно. В този бизнес голяма част от живота ви не принадлежи на вас, освен ако не се борите за него. Боря се да защитя здравия си разум и личен живот, защото качеството на живота ми зависи от това.

Как възпитанието ви повлия на вашето изкуство и бизнес?

- Майка ми винаги е била и все още е моята кралица. Тя е толкова силна и изпълнена с човечност. Работеше 18 часа на ден с набраздени ръце и подути крака. Без значение колко е уморена, винаги е била професионална, любяща и възпитаваща. Опитвам се да се справя с работата си и да управлявам компанията си по същия начин.

Баща ми постоянно ме насърчаваше да пиша свои песни и да създавам собствена визия. Той е причината да пиша и продуцирам на толкова млада възраст. Спомням си, когато започнах да чувам хората да ме критикуват, след като напълнях. Бях на 19. Никоя от примерните дрехи не ми пасваше. Чувствах се малко несигурна да чуя някои от коментарите. Събудих се един ден и отказах да се самосъжалявам, затова написах „Bootylicious". Това бе началото да използвам всичко, което животът ми даде, и да го превърна в нещо, даващо сила на други жени и мъже, които водят същата борба.

Можете ли да ни разкажете за вдъхновението зад новата си колекция IVY PARK?

- Тази колекция е смесица от моето детство, преминало в Тексас, и малко от американската история. Отраснах всяка година на родеото в Хюстън. Това бе невероятно разнообразно и мултикултурно преживяване, където имаше по нещо за всеки член на семейството, включително страхотни изпълнения, пържени Snickers в стил Хюстън и пържени пуешки бутчета. Едно от моите вдъхновения идва от пренебрегваната история на американските черни каубои. Много от тях първоначално се наричаха кравари, които преживяваха голяма дискриминация и често бяха принудени да работят с най-лошите и най-темпераментните коне. Те взеха своите таланти и образуваха Душевния кръг. С течение на времето тези черни родео каубои демонстрираха невероятни изпълнения и ни помогнаха да си върнем мястото в западната история и култура. Бяхме вдъхновени от културата и приказките на родеото в Хюстън.

Развълнувана съм, че IVY PARK x Аdidas вече ще включва детско облекло в тази посока. На семейните ни почивки обичаме да координираме тоалетите си. Децата ми обикновено са на снимачна площадка с мен и така естествено IVY PARK въведе ключови силуети в оразмеряването на децата, за да можем да се съчетаем. 

Разкажете ни за вашата общност. Как жените в живота ви са ви повлияли?

- Най-близките ми приятели са блестящи жени, които управляват компании, предприемачи, майки, съпруги. Кели Роуланд и Мишел Уилямс все още са най-добрите ми приятели. Гравитирам към силни, приземени жени като моята невероятна сестра, Соланж. Тя е пълна с мъдрост и е най-смелият човек, когото познавам.

Искам да изградя общност, в която жените от всички раси могат да общуват и споделят, за да можем да продължим да се подкрепяме и да се грижим една за друга. Искам да дам на жените пространство да почувстват собствените си сили и да разкажат своите истории. Това е силата.

Как се грижите за себе си?

- Мисля, че като много жени, изпитвах натиска да бъда гръбнак на семейството и компанията си и не осъзнавах колко много това се отразява на психическото и физическото ми благосъстояние. Борила съм се с безсъние заради турнета повече от половината от живота си. Години на износване на мускулите ми от танци на токчета. Стресът върху косата и кожата ми, от спрейове и бои до топлината на маша и носенето на тежък грим, докато се изпотявам на сцената. Събрах много тайни и техники през годините, за да изглеждам най-добре за всяко шоу. Но знам, че за да дам най-доброто, трябва да се грижа за себе си и да слушам тялото си.

В миналото прекарвах твърде много време на диети, с погрешното схващане, че грижата за себе си означава упражнения и прекалено фокусиране към тялото. Моето здраве, начинът, по който се чувствам, когато се събудя сутрин, спокойствието ми, колко пъти се усмихвам, с какво храня ума и тялото си - това са нещата, върху които съм се съсредоточила. Психичното здраве също е грижа за себе си. Уча се да прекъсвам цикъла на лошо здраве и пренебрегване, съсредоточавайки енергията върху тялото си и отбелязвайки фините признаци, които ми дава. Тялото ви казва всичко, което трябва да знаете, но бе необходимо да се науча да слушам. Това е процес на промяна на навиците и поглед през торбата с чипове и хаоса навсякъде!

По време на карантината преминах от прекалено много снизхождения до създаване на положителни ритуали, черпещи от минали поколения и поставяйки своето собствено въртене върху нещата. Открих CBD при последното си пътуване и съм изпитала ползите му за болезненост и възпаление. Помогна с неспокойните ми нощи и възбудата, която идва от това, че не мога да заспя. Открих лечебни свойства в меда, които са от полза за мен и децата ми. Сега отглеждам коноп и ферма за мед. Имам дори кошери на покрива си! Щастлива съм, че дъщерите ми ще имат примера на тези ритуали от мен. Един от най-удовлетворяващите ми моменти като майка е, когато открих, че Блу се накисва във ваната със затворени очи, използвайки смеси, които създадох, и отделя време за себе си, за да декомпресира и да бъде спокойна.

Добре, чакахме достатъчно дълго, за да попитаме ... кога можем да очакваме нова музика?

- С цялата изолация и несправедливост през последната година, мисля, че всички сме готови да избягаме, да пътуваме, да обичаме и да се смеем отново. Чувствам, че се появява ренесанс и искам да бъда част от подхранването на това бягство по всякакъв възможен начин. В студиото съм от година и половина. Понякога ми отнема година, за да потърся лично хиляди звуци, за да намеря точния удар или примка. Един хор може да има до 200 подредени хармонии. И все пак няма нищо подобно на количеството любов, страст и изцеление, което изпитвам в звукозаписното студио. 
Да, музиката идва!

Какво се надявате да ви донесе следващото десетилетие?

- Желанието ми е 40-те ми години да са забавни и пълни със свобода. Искам да чувствам същата свобода, която чувствам на сцената всеки ден от живота си. Искам да изследвам аспекти на себе си, които не съм имала време да открия и да се насладя на съпруга и децата си. Искам да пътувам без работа. Искам следващото десетилетие да бъде за празнуване, радост, даване и получаване на любов. Искам да върна цялата си любов на хората, които ме обичат.

Направих толкова много за 40 години, че просто искам да се наслаждавам на живота си. Трудно е да се противопоставиш на зърното, но да си малка част от някои от просрочените промени, които се случват в света, се усеща много възнаграждаващо. Искам да продължа да работя за премахване на системните дисбаланси. Искам да продължа да обръщам тези индустрии с главата надолу. Планирам да създам бизнес извън музиката. Научих, че трябва да продължавам да мечтая. Един от любимите ми цитати е от изобретателя Чарлз Кетеринг. Той казва: „Нашето въображение е единственото ограничение за това, което можем да се надяваме да имаме в бъдеще".
Искам да покажа, че можете да се забавлявате и да имате цел, да уважавате и да изразявате мнението си. Можете да бъдете както елегантен, така и провокативен. Можете да бъдете с извивки и да останете модна икона. Пожелавам тази свобода на всеки човек. Платих задълженията си и спазвах всяко правило в продължение на десетилетия, така че сега мога да наруша правилата, които трябва да бъдат нарушени. Моето желание за бъдещето е да продължа да правя всичко, което хората смятат, че не мога да направя.