''Баншите от Инишерин'' - тъжната история за разкъсаното мъжко приятелство

Сценаристът и режисьорът Мартин Макдона събира отново Брендън Глийсън и Колин Фарел в една възхитително меланхолична история, която се развива в отдалечената Ирландия през 20-те години на миналия век.

Макдона е и режисьор на "Три билборда извън града" - филмът с Франсис Макдорманд, ако помните, и подобно на него, също изглежда силен претендент за настоящите Оскари.

Годината е 1923 и на измисления остров Инишерин звуците от ирландската гражданска война могат да се чуят отвъд водата, осигурявайки подходящ фонов шум за предстоящите междуособици. 

Всеки ден в 14:00 млекопроизводителя Падраик (Колин Фарел) се обажда на най-добрия си приятел Колм (Брендън Глийсън) и двамата се отправят към кръчмата. 

Падраик безкрайно е свикнал и вкопчен в този си начин на живот, и разбираемо. Той е проста душа, която не иска и не търси много. Не се и нуждае от много, освен от едно топло мъжко приятелство. Недостатъкът му е, че е леко простоват и с него не могат да се развиват особено дълбоки теми. Падраик може да говори за конски изпражнения, но не и за екзистенциални кризи.

Колм пък е по-вглъбен, обича да разсъждава, има хобита, очевидно иска да развива себе си, макар и в Инишерин, където нямаш много избор как да минават дните ти. Колм композира музика, обича да свири на цигулка и да пуши цигари.

Всички обстоятелства помежду им са ги направили неразделни.
До днес.

Падраик чука на вратата на Колм, както всеки път, но последният не му отваря. В кръчмата го избягва. Не говори с него, а по пътя си извръща главата в страни или се прави, че не го забелязва.
Защо, започва да се чуди Падраик, се случва това. С какво го е заслужил? Да не би да е опит за шега? Да не би, защото понякога не си мери думите, да е казал нещо обидно, което да е разтроило Колм? Как е възможно човек толкова внезапно и бързо да се промени?

Въпросите скоро намират своя отговор, който е доста жесток.
"Просто вече не те харесвам и не искам да се занимавам с теб", казва Колм. "Следващият път, в който пак дойдеш да ме заговориш, ще си отрежа пръст! Избягвай ме! Не говори с мен! Не ме търси повече! Нямам какво да си кажа с ограничен човек като теб!"

Падраик започва да си мисли - как така години наред сме били заедно, говорили сме си нормално и времето ни е минавало хубаво и приятно, сближили сме се, а сега изведнъж, от нищото, най-добрият ти приятел спира да те харесва и дори не ти дава обяснения, просто категорично настоява да не го безпокоиш повече. Нима не е странно? Нима не е обидно? Нима не е гадно?
Измъчван от тези си мисли, Падраик търси Колм, за да поговорят. Защото не е честно.

За да спази обаче думата си, Колм отрязва пръста си и го засилва към вратата на дома на Падраик.
И тук вече нещата придобиват още по-голяма странност, но и някак си отстрани историята изглежда като един голям детски инатлък.
Падраик превръща болката в гняв, щедростта в подлост, а любовта към някогашния си приятел в отмъщение.

Що се отнася до актьорския състав, те са перфектен ансамбъл, безупречен инструмент, на който Макдона свири своята измислена песен за разкъсаното мъжко приятелство.