Артизани на редки занаяти стават герои във фотографския дневник на Росина Пенчева

Уловените истории за ръчно сътворени творби се съхраняват под формата на дигитален визуален архив 
 
Визуалният артист Росина Пенчева създава дигитален фотографски дневник, в който запечатва моменти от посещенията ѝ в работилници на майстори на редки занаяти, развили до съвършенство своите умения.

Проектът е вдъхновен от работата ѝ като посланик на международната мрежа за творци в областта на занаятите „Хомо Фабер“ към фондация „Микеланджело“.  Фотографското изследване носи името „Ръчно сътворено“ и може да бъде разгледано в интернет на https://rosinapencheva.com/rachno-satvoreno В началото на всеки месец, в продължение на половин година, дневникът ще представя индивидуална  фотоистория с текстове за артизани, развили до съвършенство своите умения.

Първата е посветена на 39-годишния габровец Христо Тоцев – майстор на суха каменна зидария и ще бъде публикувана на 1-ви ноември.
Целта на „Ръчно сътворено“ е да провокира публиката да погледне към редките занаяти у нас от нова перспектива, да вдъхнови и да припомни нуждата от тяхното съхранение и развитие.

Въпросите, които си поставя проектът, са какви са причините дадени занаяти да изчезват и защо липсва приемственост между поколенията майстори. Търси се отговор кои са начините за съхранение на традиционните занаяти и каква е мотивацията на най-младите артизани. „Ръчно сътворено“ изследва и връзката между занаятите и устойчивия начин на живот, както и тенденцията за завръщането към „хендмейда“.

Дневникът дава отговор колко време отнема да създадеш нещо майсторско с ръцете си и как се краде занаят.
„Фотографията в „Ръчно сътворено“ към днешна дата представя съвременните артизани, но в дългосрочна перспектива тя остава като визуален архив за тях и тяхната дейност.

Това са хора с уникални умения, които съхраняват, възраждат или привнасят занаяти и правят връзката между поколенията, развиват и осъвременяват традицията – нашите „живи човешки съкровища“. Те са в пряк диалог с културното ни наследство, като творят, пресъздават и представят пред света нашата актуална идентичност.

Наред със занаята, за мен е важно да запозная публиката и с личността на майстора, който го практикува и неговата работна среда.“, споделя Росина Пенчева, автор и продуцент на проекта.

За да илюстрира нуждата от приемственост, дневникът включва майстори от различни поколения и срещи в различни точки на България. Подборът кои рядко практикувани занаяти да бъдат показани и кои да са представените вещи майстори, е направен след проучване от страна на фотографката. Всеки един занаят следва да се упражнява на високо професионално ниво от не повече от 10 души в страната. В селекцията място намира и луларството, внесено у нас от Чехия.

При подбора на майсторите Росина Пенчева се води от единайсетте критерия за върхово постижение, които Алберто Кавали, изпълнителен директор на фондация „Микеланджело“, определя: автентичност, иновация, интерпретация, компетентност, креативност, майсторство, обучение, оригиналност, талант, територия и традиция.

„Росина има голям потенциал да представя по най-добрия начин нематериалното наследство, каквото са занаятите. Защото тя има око за детайлите и може да ги представи пълноценно по фотографски път и с тези кадри да направи внушения – към красивото, към интересното, различното, към онова, което хората масово не забелязват. Нейната работа като посланик на фондация „Микеланджело“ ѝ отвори нови хоризонти, защото съчетаването на фотографските ѝ умения с това да издирва и презентира визуално занаяти, се явява изключителна комбинация от умения, ценна не само за артизаните, а и за нашия музей и за всички с отношение към занаятите.“, споделя проф. Светла Димитрова, директор на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово, партньор на проекта.

Росина Пенчева е фотограф с усет и страст към улавяне на творческите процеси в занаятите и изкуството. Професионалният ѝ опит със заснемането на занаяти, творчески процеси и културно наследство започва още през 2013 г.

Над четири години е щатен музеен фотограф на музей „Етър“, откъдето наследява работата  си на посланик на международната мрежа за творци в областта на занаятите „Хомо Фабер“.

„Ръчно сътворено“ е проект в развитие, който създава визуален архив за българските артизани.“, добавя Росина Пенчева.

През декември дневникът представя баш майстора на благородната мед Петър Паунов (73 г.) от Габрово, а през януари догодина – първия български лулар Георги Тодоров-Гец (51 г.). Февруари носи фотографската история за живата икона на мутафчийството Христо Маринов (67 г.), а най-младият майстор, 32-годишният книговезец Калин Даскалов-Стопан от София, е фокус през март.

Първият етап от проекта завършва през април с представянето на Деян Денчев (49 г.) – майстор лютиер от Разград, усъвършенствал изработването на гъдулки.

„Съдържанието на „Ръчно сътворено“ ще е достъпно онлайн и ще се съхранява безсрочно в архива на музей „Етър“, а плановете ми са проектът да бъде надграден с физическа изложба на по-късен етап.”, добавя Росина Пенчева.

„Ръчно сътворено. Фотографски дневник.“ се реализира в партньорство с музей „Етър“, фондация „Микеланджело“, списание „Осем“ и с финансовата подкрепа на програма „Култура“ 2022 на община Габрово.