Анна София Роб от „Д-р Смърт“: Алек Болдуин и Крисчън Слейтър са страхотни

Нека си признаем  - криминалните сериали и то по истински случаи много се харесват на женската аудитория. Нежният пол със силно любопитство и нюх към разгадаването на сложни случаи застава пред малкия екран в търсене на интригуващи заглавия в жанра.

Ето защо днес ви срещаме с актрисата Анна София Роб, която влиза в обувките на окръжния прокурор на Далас Мишел Шугарт, за да ни разходи из невероятната, но действителна история в най-новия сериал по FOX „Д-р Смърт“. Поредицата е вдъхновена от едноименния хитов подкаст на Wondery с над 50 милиона слушания и разкрива шокиращата истина за неврохирурга Кристофър Дънч, който осакатява десетки хора. Когато все повече от пациентите на д-р Дънч се оказват трайно увредени или дори по-лошо, двама негови колеги лекари – неврохирургът Робърт Хендерсън (Алек Болдуин) и съдовият хирург Рандъл Кърби (Крисчън Слейтър), се заемат с нелеката задача да го спрат преди да пострадат още хора. Но дали ще успеят?

Какво ни разказа Анна София Роб – прочетете в следващите редове.
 

Фотокредит: Scott McDermott/Peacock

- Какво Ви завладя в историята за Кристофър Дънч?

- Какво ли не ме завладя! Помолиха ме да се явя на прослушване. Казаха, че това е подкаст, а аз не бях запозната с него. После започнах да го слушам и бях запленена, както и абсолютно ужасена. Шофирах и всъщност спрях, защото ми стана лошо, когато слушах историите на жертвите. Спомням си епизод 1... Просто наистина ме порази. Помислих си, първо, как така не знаех за тази история? И второ, как ще се развие? Колко време е продължила? Изникнаха ми толкова много въпроси... Развълнувана съм да бъда част от тази история, защото е базирана на истинско престъпление, и мисля, че хората ще бъдат очаровани от героя на Джошуа Джаксън, д-р Дънч, и какъв многолик злодей е той. Но също така става дума за проблеми в здравната система и [институциите], които са позволили на този човек да върши ужасни неща на хората, без да се търси отговорност от него или от тези, които пълнят джобовете им... Това е истинско престъпление, но в него има и елемент на разобличаване.

- Как се включва в историята Вашата героиня, Мишел Шугарт,? Разкажете ни за нея и каква е нейната роля.

- Д-р Хендерсън и д-р Кърби, изиграни от Алек Болдуин и Крисчън Слейтър, хвърлят съмнения върху д-р Дънч. Те се опитват да накарат болниците да го изгонят – да отнемат лекарския му лиценз, и никой не ги слуша, затова завеждат дело при окръжния прокурор в Далас. „Този човек не носи нищо добро и смятаме, че нарочно вреди на хората“. И така, моята героиня, истинската жена, Мишел Шугарт, е запленена от този случай, амбицирана е да е част от него и го получава... Тя си мисли, че това е по-скоро ясен случай, но всъщност е изключително сложен, защото има толкова много различни жертви. Наистина е трудно да се докаже умисъл, особено в хирургията, защото пациентите влизат доброволно... Така че тя трябва да се справи с доста заплетена ситуация. А след това трябва да измисли и какво обвинение ще му повдигне. И така, тя интервюира жертви, разкрива историята и общо взето, сглобява всяко парче. 

- Запознахте ли се с истинската Мишел Шугарт?

- Да. Трябваше да отида в Далас, преди да започнем снимките, но тогава, естествено, се появи пандемията, така че това не се случи. Но преди началото на снимките успях да проведа разговор с нея във Facetime. Зададох й няколко въпроса и тя беше толкова откровена с мен. Беше отзивчива и честна и говори много искрено за себе си, за личния си живот, а след това и за случая – за мисленето и стратегиите си и за това как се е чувствала през цялото време, защото това е истинска история. Има хора, които са все още живи и изпитват силни болки заради този лекар. Има и хора, които са починали. Затова смятам, че беше много важно да предадем историята възможно най-вярно и да почетем жертвите и истинските хора, които са работили толкова усилено, за да вкарат този човек в затвора. Това беше една от основните ми цели... Премиерата ни беше в Трайбека и всички реални участници дойдоха да гледат продукцията, така че успях да разговарям с тях след това. Те все още са толкова отдадени на този случай и на системата на здравеопазването... В работата си все още се борят от името на жертвите.

- Споменахте прослушването... Как мина то?

- Беше съвсем обичайно. Получих прослушването, разбрах за историята и бях напълно ужасена и заинтригувана... Получих обаждане може би седмица по-късно и Патрик (шоурънърът Патрик Макманус) беше там: „Жената, която играеш – тя просто е добра“. И аз си помислих: „Добра...?“.  А след това, когато разговарях с Мишел, си казах: „Уау, тя наистина е такава... Нарича себе си „мила“. Казва така: „Наистина се опитвам да превърна добротата в своя работа. Имаш избор как да се отнасяш с хората и аз искам да се отнасям с тях с доброта“. Помислих си: „Уау, добре, Патрик ми даде правилните насоки. Той знаеше“. (смее се)

- Какво беше да се работи с него?

- Той е просто толкова брилянтен. Обезоръжаващо чаровен, любезен човек и наистина екипен играч. Много скромен. Всъщност никога не съм срещала толкова скромен човек като него. (смее се) Супер много ни помагаше... Винаги казваше: „Няма да се преструвам, че имам най-добрите или единствените идеи. Това е място за сътрудничество“. Което е наистина уникално. Той реално дава възможност на другите хора да свършат  работа по най-добрия начин и бях развълнувана, когато избра да има само жени режисьори за целия сезон... Друг аспект се появи, след като се срещнах с д-р Хендерсън, д-р Кърби и истинската Мишел Шугарт, след премиерата ни в Трайбека. Те не бяха гледали останалите епизоди и задаваха въпроси: „Това ли се случи? Той ли е включил това? Кой играе този герой? Тази сюжетна линия случи ли се?“. А аз: „Да, да, да... Те успяха да включат [всичко] това“. Мисля, че Патрик положи изключителни усилия, за да успее да изгради този разказ и да събере елементите на тази огромна история в нещо, което е изчерпателно за зрителя. Надеждата ми е, че хората могат да изгледат наведнъж историята, нашия сериал. Но след това ще могат и да се върнат към него, да го гледат отново и да видят нови неща – елементи от делото, Дънч, здравната система, които не са разбрали непременно първия път. 

- Кое беше нещото, което Ви изненада най-много, когато се задълбочихте в историята?

- Когато Хендерсън и Кърби за първи път подават сигнал в болницата, Дънч е бил на 7-ия или 8-ия си пациент. А по времето, когато го вкарват в затвора, той вече е на 37-и пациент. Всички тези хора, всички тези животи, които са били засегнати. Това са много хора. Можело е да бъдат дори повече и слава богу, че не е било така. Но просто... Това все още ме поразява. Това е истински шок. Това е бавен [процес]. Труден е. Никой не иска да поеме отговорност. Все още съм изненадана. Как е възможно това да продължи толкова дълго? Как не са успели да го проумеят и да кажат: „Край на това?“. Все още е потресаващо за мен.

Фотокредит: Scott McDermott/Peacock

- Харесва ми екранната динамика между Вас, Алек Болдуин и Крисчън Слейтър. Какво беше усещането да работите с тях?

- В началото определено бях притеснена... Но щом влязох там, се забавлявахме толкова много. Имам предвид, че те са страхотни хора и бяха толкова мили с мен. Много си сътрудничат. Алек винаги казваше: „Добре, знаеш ли какво? Нека да опитаме сцената по този начин...“. Това е процес. И те искат всички да са част от него. И аз просто обичах да ги слушам. С удоволствие бих работила с тях отново.

- Имаше ли сцена, която беше най-запомняща се за Вас?

- Бих казала, че това е първата ми сцена с Крисчън и Алек. Това беше просто един затвърждаващ момент. Не бях стъпвала на снимачна площадка повече от година, така че бях доста притеснена. А също така за първи път се срещах с тях като персонаж, така че беше много важно атмосферата да има правилната енергия и тон – това беше отправната точка за Шугарт. Спомням си това много ясно, защото бях толкова нервна. (смее се)

- Коя е най-голямата поука за Вас от това преживяване?

- Най-голямата поука би била: проверявайте препоръките на лекарите си... Да, след всичко това съм станала малко притеснителна, това е сигурно.

- Промени ли се гледната Ви точка към света на медицината?

- Да, промени се. Определено... Обичам лекарите. Обичам медицинските сестри. Светът на медицината е невероятен и мисля, че те ни спасиха – спасиха света през изминалата година. Така че е малко иронично да разказвам тази история сега. Но мисля, че просто трябва да се уверите, че сте направили необходимата проверка. Има много добри лекари... Искам да кажа, че това е екстремен случай. Д-р Дънч е в много голяма степен изключение.

Можете да проследите вълнуващата развръзка от 9-ти януари в 22:00 часа по FOX.