Био игри: между изкуството, творчеството и точните науки

Био игри връщат децата към природата и възпитават уважение към заобикалящия ги свят. Заниманията им се провеждат в Националния природонаучен музей, Музея „Земята и хората”, и Къщата – център за малки изследователи. Освен Камелия Митева – молекулярен биолог, да се случват ателиетата правят възможно още две ентусиазирани млади дами: Жанета Петрова – биолог и педагог и Радост Димитрова – маркетинг специалист, намерила призвание и в работата с деца. Вече цяла една година очароват деца на възраст между 4 и 9 години на изключително интересни и занимателни работни срещи и неусетно ги въвеждат в предизвикващия любопитството свят на науката.

Камелия*, разкажете как се стигна до идеята да основете Био игри?

Основаването на Био игри се случи много естествено. Като биолог и човек, който се занимава с точните науки, винаги съм си мислела, че искам да се занимавам с лабораторна работа, научни изследвания и т.н. Но когато се прибрах в България започнах работа като доброволец в Плейцентър „Приятели”, който е родителски кооператив. Оттам тръгна идеята, че бих могла да правя ателиета за деца, в които да обяснявам основни понятия от биологията и други науки по елементарен начин. Открих, че това ми доставя голямо удоволствие. Работата ми с децата допринася и за моето личностно развитие, тъй като те са много естествени, свързани със собственото си „аз”, непринудени. Това е една от причините. Както знаем, при възрастните това е различно.

Друга причина е страстта ми към биомимикрията – наука, която създава дизайн, технология или архитектура, черпейки вдъхновение и знания от природата. Съчетавам практическите знания за работа с деца с теоретичните по биология и биомимикрия и продължавам да се уча – експериментирам и предавам страстта си на децата, които идват при нас.

Защо е нужно на толкова малки деца да се дават знания от области като астрономия, биология, химия, физика, екология, природни науки...?

Мисля, че получавайки такива знания в тази възраст, децата ще могат да запазят у себе си естественото любопитство към света. Когато човек има по-широк мироглед, той мисли по различен начин, отнася се много по-креативно към проблемите, с които се сблъсква и по-човечно към хората, с които работи. Децата се научават да работят в група, да комуникират, да мислят логически, да задават въпроси в играта и по незабележим за тях начин учат.

За мен децата са откриватели с невероятно любопитство. Мисля, че е много важно да можеш да опитваш, да правиш грешки и да се учиш от тях. Интересен факт е, че именно това развива всяка професия, свързана с науките, а децата могат това без никой да ги е учил. Иска ми се децата да запазят това у себе си.

Нашите ателиета са насочени към природата, хората сме част от нея, понякога си мислим че сме по-велики от нея, но всъщност не е така. Едва сега сякаш започваме да забелязваме това, в бъдеще ще се наложи да я уважаваме повече. Затова уча децата да уважават природата, мисля че това е важно.

Какво означава „Био игри”? Още малко за смисъла на инициативата.

Името „Био игри“ (био от „биос“ – живот) означава игри на живота – както в преносния, така и в научния му смисъл. „Био игри“ са арена, свободна за експеримент, среда, където грешките са позволени и всъщност не са грешки, а само опит. Игрите се използват в много дисциплини защото водят до приспособяване към промени. Креативността в игрите открива пространство, което става предпоставка за споделяне и изразяване. Играенето на игри се свързва с развиването на важни умения, каквито са гъвкавата мисъл и сътрудничеството, например. Когато играчите имат място, на което се чувстват сигурни, те изразяват по-спокойно своите идеи, по-уверени са, за да мислят по различен начин и да споделят мислите си. Обикновено игрите включват много участници, което ги прави социални. Изграждането на идеи заедно, съвместното „търсене“ водят до забавление за всички – а това е противоположно на добре познатите ситуации „печеля-губя“.

Има ли място за изкуство и творчество в ателиетата, на които представяте на децата как „работи” природата?

Голяма част от ателиетата е заета със занимания, свързани с изкуство и творчество. Уникалното за тези наши работни срещи е, че съчетават точните науки с изкуството и творчеството. В никакъв случай тези две области не бива да бъдат делени. Както знаем обаче, във всички обществени образователни институции – училище, университет, за съжаление, тези науки са разделени. За мен това е грешка. Мисля, че е твърде вероятно в бъдеще дисциплините да се изучават не поотделно, а като една наука – интердисциплинарна. Хората ще трябва да знаят много неща не само за една от науките, а за много от тях. Интердисциплинарните ни ателиета развиват качества, които ще бъдат много полезни за децата в бъдеще: комуникативни умения, работа в екип, мислене по нестандартен начин, самоувереност при изразяване на мнение, креативност... Така че – да, тези занимания са всъщност на границата между изкуството, творчеството и точните науки.

„Еволюция”, „естествен подбор”, „адаптация”, „бактерии”, „кръговрат на водата”, „ДНК”... Как успявате да обясните на толкова малки деца какво означават тези понятия?

Има много методи, в които сме се специализирали, един от тях е мисленето като дизайнер, като творец, не само като учен. Знаем, че учените имат определен начин на мислене – те знаят нещо на теория и се опитват да приложат знанията си в практиката, да изведат някакво заключение от него, да го анализират. Докато мисленето по дизайнерски начин означава да минеш няколко пъти през процеса на оформяне на идеи, да изведеш най-ценните – тези, които най-добре ще паснат на децата. Постигаме това с допитване до самите деца, до родителите. Как точно ги обясняваме? Това зависи от човека, който ги обяснява. Всъщност най-често който от нас подготвя ателието, той след това го и води. Така той е способен в момента, когато се наложи, на основата на това, което е разработил и знае – да импровизира заедно с децата. Случва се дори да оставяме децата да ни водят, така че се получава един синтез между това, което е подготвено, това, което се случва в момента на провеждане на ателието, и това, което те му подават. Другият начин е като ние си представяме, че сме деца – през игра, през експерименти. Децата винаги правят нещо, опитват с личен опит, със сетивата си.

За времето, в което работите, успяхте ли да спечелите сред децата почитатели, които редовно да посещават заниманията ви?

Да, за този период успяхме да спечелим симпатията на някои деца и те редовно идват при нас. Като правило приемат работните ни ателиета с голям ентусиазъм. Най-интересно е, когато ги провокираме сами да стигнат до отговора на поставения въпрос – това ги стимулира да мислят, да предполагат, да се аргументират, но в крайна сметка достигат до вярното решение. Тъй като не сме училище и не се налага да покриваме определени стандарти, при нас всичко минава през експеримента. Това според мен е най-ценното, което се случва на заниманията ни.

*Камелия Митева е бакалавър по приложна биология в Университетa Бон-Рейн-Зиг и магистър в Университета в Кьолн. Работи по два проекта в “Общността за дизайн, вдъхновен от природата” (2010–2013). Доброволец в сдружение и родителски кооператив Плейцентър „Приятели“ (2011).Обучение за преподаватели по биомимикрия в Финдхорн, Великобритания (2012). Основава „Био игри“, където успешно съчетава страстите си – биологията и изкуството – в дисциплините „биомимикрия” и „дизайн, вдъхновен от природата”.

Снимки: Био игри, личен архив на автора