Цветно ⁸¹⁵⁰

Да го живея този живот. Да го изграждам. Да го греша. Да го събарям. Да събирам парчетата и да ги пренареждам. Да ги губя и да не искам да ги намирам. И после пак да започна от основите. 

Отиди след нея. По дяволите, не стой там, чакайки тя да ти се обади. Иди след нея, защото това трябва да направиш, ако обичаш някого.

Ако не обичаш себе си, никога няма да можеш да обичаш някой друг. Ако не си мил към себе си, не можеш да си мил към някой друг. Твоите така наречени светци, които са толкова сурови към самите себе си, само се преструват, че са мили към другите. Това не е възможно. Психологически не е възможно. Ако не можеш да си мил към себе си, как можеш да си мил към другите?

Като всяка година и 2018-та започва със Слънце в земния Козирог. А Козирогът е зодиакалният знак, отговарящ за професионалното израстване, за кариерата и изкачването по йерархичната стълбица.

Любовта е основният закон на живота. Любовта – това е пътя към израстването, развитието; самолюбието е път към деградацията. Следователно Любовта е основният и единствен закон на живота. Жив е само този, който обича; който не обича е мъртъв. Затова обичайте заради самата любов – любовта е диханието на живота.

Зa пoвeчeтo xopa цвeтът нa oчитe нe oзнaчaвa нищo пoвeчe oт cтaтиcтичecĸa пoдpoбнocт oт чoвeшĸoтo тялo ĸaтo цвeтът нa ĸocaтa, paзмepът нa yшитe или нoca. Bcъщнocт, cъвceм лoгичнo e дa ce миcли пo тoзи нaчин. Ho, ĸoгaтo cтaвa въпpoc зa xopaтa cъc cини oчи, нayĸaтa имa ĸaĸвo дa ĸaжe и c ĸaĸвo дa ни изнeнaдa.

Чрез емоционалните клетки на Любовта в новата епоха ще се пробуди нов вид разум. Медитацията е едно състояние на дълбоко съзнание, чрез което се влиза в кода на материята, в пространството на Любовта, в тайната на лекуването.

Времето - то не лекува. То не заздравява раните, а просто ги покрива с марлена превръзка от нови впечатления, нови усещания, жизнен опит.

В есента винаги има нещо приказно. И топло. Магично. Магнетично... В жълтите листа, изпопадали навън, разстлани по улиците като шарено килимче под краката ти.

Можеше, когато вчера заваля под моето небе пороен дъжд, подслон за мен да построиш. Можеше, когато вчера за беля ураган помете цъфналата ръж, до свойто рамо да ме приютиш. Можеше да бъда захарта, кафето щом е силно и горчи. Можех да ти бъда любовта – жена да имаш, не съдба.

Всеки е свободен да избира всичко, което му е нужно, но далеч не всеки вярва, че това му е позволено. Ако се чувствате неуверено, когато си представяте своя главозамайващ успех, богатство и слава, значи това не влиза в зоната на вашия комфорт. А което не влиза в тази зона, няма да стане ваше.

- Прасчо? - Кажи, Пух? - Сложих зелето...