Цветно ⁸¹⁴⁸

Нека си го кажем и да го запомним добре - животът не е приказка. Не всичко се случва по най-добрия възможен начин, разочарованията са много, но все пак продължаваме напред, нали?

Когато сме водени от Егото, а не от Любовта, взаимоотношенията ни попадат в омагьосан кръг.

Честит имен ден на Никола, Николай, Николина, Нуйчо, Ния, Николета, Ненка, Нина, Кольо, Нико и Ница!

Запридам го в този стих със сребърна нишка, с бели, малки звездички, лъскави точици среднощни, люлеещи се в небето мрежи, вино от вишни и вятър, който отваря вратата нощем.

Декември е любимият ми месец. Дванайстият от годината – най-светлият, еуфоричен, бял и щастлив. Декември крие в пазвата си куп изненади и мънички вълшебства. Бляскави и магични. Декември вярва в чудеса.

Ще искам и ще давам прошка. Ще прегръщам доброто. Ще почитам хляба и водата.

Духовността не представлява някаква висша интелектуалност, нито идеализъм, нито етична насоченост на ума или морална чистота и суровост, нито религиозност или разпалена и екзалтирана емоционална пламенност, нито дори съвкупността на всички тези превъзходни неща; умственото убеждение, вероучение или вяра, емоционалната аспирация, регулирането на поведението съгласно някоя религиозна или етична формула не представляват духовно постижение и преживяване.

Детството не е само смешните бебешки муцунки, първите детски стъпки, забавните детски разсъждения. Това е нелек период, когато се залагат най-сложните психологически програми, които в голяма степен ще определят по-нататъшния живот на детето и ще повлияят върху избора му на път в живота.

Любовта не е в скъпите подаръци, а в споделените (подарените) мигове! Любовта е трупане на общи спомени! Любовта е пътешествие без крайна цел, в което най-важното е усещането за тук и сега!

Сигурно вече ви е писнало от всички ужасни досадници, които само чакат да дойде началото на септември, за да напълнят newsfeed-а ви с цитати от рода на "Нова година - ново начало". 

Последната събота вечер, 01.12.2018 г., беше обичайна, но и различна. Имаше своите чаша червено вино и книга, но виното беше в столичен клуб, а книгата в ръце - новата стихосбирка на Цвета Тодорова - "Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш".

Не дойде моят сняг, моят шеметен сняг не дойде, той остана далече, далече зад мен остана, но затварям очи и виолетовите му брегове пак изпълват гърдите ми с нежна, сребърна пяна.