Парадоксът на моногамията

В тази статия ми се иска да засегна повече моето лично мнение и размишления и не някоя специфична теория. Това може да ви е много полезно или напротив. Всеки решава сам за себе си все пак. Аз самата цял живот се колебая...

Нека си го кажем и да го запомним добре - животът не е приказка. Не всичко се случва по най-добрия възможен начин, разочарованията са много, но все пак продължаваме напред, нали?

Днес, докато си говорех с приятелка за връзките, обаче, стигнах до едно простичко прозрение. Моногамията носи повече несигурност, отколкото стабилност. Нека разгледаме моногамията като явление, като икономическа формула, като нещо отделено от страстта, уважението и морала. Чисто и просто като инвестиция.

А среща Б, привличат се, харесват се, виждат някакво евентуално близко или далечно бъдеще заедно и в един неогласен момент те спират да се срещат с други потенциални партньори. Това само по себе си е удивителен момент в еволюцията на връзката и доста любопитна стъпка като цяло, имайки предвид, че е страшно рано за планове за семейство и деца. Вече става недопустимо А или Б да се оглеждат за други варианти, още по малко да поддържат друга връзка.

Къде теглите чертата? След първата целувка, първия секс, първия добър секс? Важно е да си дадем сметка, защото тогава започва инвестирането. Безконечни вложения на време, емоции, очаквания, желания. Колкото повече вложите, толкова по-големи са евентуалните загуби.

Полигамията от друга страна е сигурна инвестиция. Не рискувате да останете без нищо, защото едно от вложенията ви в даден момент ще се окаже именно това, от което имате нужда. Когато имате няколко паралелни връзки, получавате от всеки това, което може да даде, и не го натоварвате с прекалените си очаквания и надежди всичко да бъде наред между вас.

Трябва да си призная, че съм опитвала многократно и двата подхода и категорично твърдя, че повече болка, тревога и несигурност носи моногамията. Отдаването на цялата си енергия и надежди на един човек е най-малкото плашещо. Страхът да изгубиш всичко опъва нервите, качва сърцето в гърлото, понякога самият страх ни кара да действаме импулсивно, да сме ревниви и да провалим връзката си.

Поддържането на баланс е висш пилотаж, особено когато носим всички яйца в една кошница. Паниката може да ни довърши, особено ако е съчетана с несигурност, а всеки е несигурен понякога.

Това е парадоксът на моногамията. Хората търсят стабилна връзка, а такова нещо няма, дори след брака, децата, десетилетията прекарани заедно, несигурността не изчезва.

Съвет?

Мисля да не давам. Слушам Roxette и музикалният фон го казва по-добре от мен - Listen to your heart! Ако сте готови за риска, за истинския адреналин опитайте, заслужава си.

Погледнете човека, който от две, пет или десет години е до вас или си помечтайте за него, ако няма такъв и запомнете, че това е (или ще бъде) най-големият риск, който сте поемали някога. Помислете си дали си струва и никога, ама никога не очаквайте да е лесно.

Още интересни статии на автора може да откриете на Milaswellness.com.