В доброто вярва този, който го прави

Преди няколко седмици научих, че има хора, които се дразнят щом се заговори за доброто. Яростно се дразнят, бранят своята теория и не дават на никой да я опровергава и наруши.

''Направи добро и го хвърли в морето'' - чували сте го това, нали? За доброто не бива да се говори, езикът плътно зад зъбите и нито дума. То срамно, то неудобно. Къде ти сега ще говорим за доброто, остави я тази хвалипръцльовщина!

С не такова око се гледа на човек, който разказва какво добро са му сторили на него. Това е вече друга работа. Тогава хорската Темида е по-благосклонна и опрощава едно такова дело като това да споделиш, че на теб са ти направили добрина, а не че ти си направил някому. Странно противопоставяне.

Далеч съм от илюзията всяко добро, което правиш непременно да го споделиш с поне един-двама души.

Има добрини, които не са за публика, а са си за теб и никой друг. Дал си дума да си траеш. Добрите, отново, нрави не ти позволяват да разкажеш. Намесени са и други хора. Намесени са пари.

В други случаи пък има видове добрини, за които по навик мълчим. Няма правила за тях, просто ги забравяме, защото са обичайни, всекидневни, не са достойни за голямо внимание. Мънички са, нормални са, чести са. Като да кажем измиването на зъбите сутрин или ходенето до тоалетната. Не ги оповестяваме тези неща като събития с изключително значение, нали? В тях няма нищо извънредно, нито пък изискват усилия.

Добрите примери трябва да се дават, за да има кого да събудят, кой да надъхат, кой да мотивират или кого да зарадват, да усмихнат и човек да си каже - "И аз мога така да направя и ще го направя!"

И после ми разкажи какво добро си направил и са ти сторили, за да мога и аз да се включа по веригата и да предам нататък било с дело или с емоция.

Видях публикация от една приятелка, става дума за дъщеря ú, която доброволно дарява косата си за благотворителност - е, много ясно, че искам и че трябва такива неща да се разказват.

Най-малкото защото разбрах и нещо ново, което не знаех. Разбрах го от чужди коментари, от споделянето, че дори и косата ти да е третирана (боядисвана) пак ще ти я приемат от организацията. До този момент живеех с убеждението, че се приема само естествена грива.

Веднъж имах сериозни колебания дали да дам гласност на една публикация. Става дума за това, че обиколихме Черноморието от Резово до Иракли и освен приятна разходка почистихме плажните ивици. Ходихме подготвени с чували и се натъкнахме на интересни находки, които чак ти е непонятно каква работа имат на плажната ивица - например лампион или туба от перилен препарат.

Казах си, че някой ще помисли, че сме позьори, че сме изкуствени, че сме пресилени. Въпреки всичко го споделих. Не заради "бравото" или лайкоброяча, а заради примера! Защото ще заразя някого, ще го амбицирам и надъхам той да бъде следващият, който ще го направи. Днес, утре, постоянно.

Много бях горда и доволна от това, което направихме в продължение на тези дни, не само защото бяхме всички, цялото семейство с детето, а и защото това е друго ниво на удовлетвореност. Макар и ти да не си отговорен за тази кочина, искаш да я почистиш, искаш да бъде хубаво, искаш човешкият крак да не се асоциира само с негатив и мизерия. Искаш да направиш нещо смислено и градивно, но в мащабен план.

И после, не на всяка цена, но по желание, го споделяш с приятели, с познати, с близки.

На някой няма да му направи никакво впечетление. Друг пък ще ти каже "Браво''.

А едно друго количество от хора ще се зарази от примера, който току-що представи. Може да не е плаж непременно, може да е близкият парк, пространството зад блока, където никой не ходи, но всички знаете, че го има. Може да е детската площадка или гората.

Приятелка ми прати снимки, че един ден е отишла в гората и я почистила от пикниците на хората. Показа ми снимки преди и след. Огромна разлика от много часове и вероятно болки в кръста от навеждане и изправяне. Тарелки, бутилки, мокри кърпи, всичко имаше.

Поисках от въпросната приятелка да разкаже какво прави и да вдъхнови някого, но нея я досрамя.

Нищо кой знае какво не била направила, защото го правила постоянно, а не инцидентно. Ами ок, обаче длъжна ли е да го прави? Мисля, не. Така е избрала.

Не се срамувайте и не мълчете когато правите добро. Понякога има кой да го чуе. Понякога има кой да го оплюе.

Но винаги ще има човек, който да го последва.

Разкажете какво добро сторихте в последно време.

Някой ще го прочете.