Три стихотворения за Васил Левски

На 18 юли преди 181 години е роден Васил Иванов Кунчев - един от най-смелите герои на България. Предлагаме ви три прекрасни стихотворения за Левски, с които да си спомним за великите му дела. 

И все Левски

Една стъпка прекосява
застоялите кални пътища
и ни стряска от сън.

Един рус лъч озарява
сумрака след потерята,
обещавайки ни Зора.

Един син-незабравчин взор
пронизва безизраните дни
и открехва пролука небе.

Един лъвски скок се засилва
високо над затрънения плет
към жадното избавнение.

Един предателски шепот
запушва пулса на времето
в гранитната гръд на Балкана.

Едно черно бесило на хоризонта
отваря портал към безкрая
додето се сбъдне Бъдното...

Блага Димитрова

Левски

Душа, харизана на свободата.
Глава, обречена на вечното въже.
И някаква жена освен България,
Останала във тайна и до днес.
И нищо друго. Пътища и вятър.
И тайни срещи с тайнствени мъже.
Жената все го чака. Скръб изгаря я.
Но той за нея няма време. Не!

Тя нека чака, скрита в свой тайна!
По-важни работи си има той:
България и свободата, милата.
И своя път трагичен и голям.
И той върви, върви. Все тъй безкрайно.
До днес върви във глухия покой
Към най-високия си връх - бесилото,
Любимата да го съзре оттам.

Дамян Дамянов

На Левски

В света на вехтите завети
Аз чувам младия ти глас:

Да създаваме комитети
от всички нас
за всички нас,
че свободата е по-нужда
от хляб и слънце в този век -
не за обалга и за служба -
за правото да си човек.

За свободата имаш право
да сменяш своето лице.
За свободата нямаш право
да сменяш своето сърце!

Ти беше винаги различен
и винаги един и същ.
Ти се раздаваше на всички,
на себе си -
нито веднъж.

Аз виждам младото ти тяло
как,
окачено да умре,
се люшва в нас като махало
и няма никога да спре.

Недялко Йорданов