Съвременните Ромео и Жулиета

Ромео и Жулиета. Те живеят в различни светове, а любовта им е невъзможна. Може би се търсят, но така и не се откриват. Вероятно за пръв път са потопили очи в погледа на другия през красивата, благоуханна пролет, споделяйки кафе в престижно за тагване заведение.

Или пък препускайки по пътеката на стоукването бляскавия живот на другите в Инстаграм. А твърде възможно е да е било и през нощта под ярко блещукащите светлини на прожекторите в дискотеките и отразяващите се в тях неонови маникюри, пайети и камъни по обувките.

Сигурно тя е видяла в него възможността да бъде кралицата във филма, разказван от разкопчаната му риза и прилепналия му панталон. Може би доказателство за сигурността и отговорността, тихо горящи в този стабилен мъж, е открила сред слоевете гел за коса и перфектно оформената брада.

Не й остава друго освен да се хвърли в силните му напиращи под тесните дрехи ръце и да се отдаде на онова, което ще го накара да се почувства като мъж, за да усети и тя, че е жена.

А какво повече може да иска той от нея. Профилът й е сигурна заявка за протичането на връзката. Популярна, желана, вървежна – ще го направи дори по-достоен и успял млад мъж, отколкото е бил досега. Ще притваря наподобяващи майски бръмбар гъсти мигли, вдишвайки аромата на онези сто червени рози за Свети Валентин.

Винаги ще го подкрепя, държейки неговата ръката във взетата на заем кола, докато на китката му респект внушава масивен часовник – показател, че и банковата му сметка е голяма. Ето, има и снимки с деца – със сигурност е всеотдайна и добра, готова да завърти поне една баница, за да я одобри и родата в коментарите под снимката.

Ще се поухажват…час - два, а после за всичко си има правила. Тя ще се приближава и ще му се дърпа, ако е принципно момиче все пак. Ще публикува мисъл на деня, ще сменя снимки, сторита, за да изпита доколко отдаден може да е той на любовта.

А неговите приятели ще я оценяват, ще залагат и ще го подстрекават да не се поддава. Най-добре ще бъде да се заеме с някоя друга бърза свалка, но не с лоши чувства, а просто за загрявка.

И след тази фаза идва времето на любовта – моментът, в който всеки започва да навлиза по-дълбоко във филма, но не в общия, а в своя. Сякаш колкото по-близки стават, толкова повече се отдалечават.

Вече ще са в двойка пред приятели, роднини и на сватби, ще има кой да ги прегръща през нощта, ще се разменят мечета, картички и шоколадчета. Обща снимка от пътешествие, с пръстен, в скут, целувка, кученце. А отвътре?

Легнали един до друг отново са сами. Не нея й е нужен точен брой комплименти, за да заспи спокойно без да поставя под съмнение своята красота. Той пък чака поощрение, за да не слуша гласа, нашепващ му, че въпреки лайковете е една несбъдната амбиция.

Болките им остават несподелени, мечтите – също, защото са ги скрили и от самите себе си под лъскави и скъпи придобивки, под статуси, под изкуствени усмивки, под ролята, правеща ги успешни пред света.

Любов под наем.

Любов по нечии чужди правила.

Любов, за да прикрием липсата на обич и радост, да скрием нуждата от уважение, подкрепа и отдаденост.

Любов, за да изберем уж по-лесния и отъпкан път, онази бърза доза опият, помагаща ни да забравим за проблемите.

Любов, за да се почувстваме желани, важни и значими и да заглушим чувството за малоценност и вина.

И затова после обвиняваме именно любовта…

Така споделяйки цитати, остават сами в своята борба, в параноята, в илюзията. Когато свършат хаштаговете, ще останат неосъществените истински мечти. Сърцето ще копнее, а ума ще се опитва да му обясни, че за да е щастливо, са му нужни просто още пари и скъпи придобивки.

Без да усетят как, нашите герои ще започнат да си говорят не с думи, а с обвинения, разбирайки, че не са получили онова, което толкова са криели, но също и са искали - обичта.

Обичта, която вече не могат да заключат зад решетките на моментно удовлетворение, на нечие одобрение, на примамката да си творец на драма, за да не се налага да се изправиш пред страха и да намериш истината. Обичта да приемаш, да виждаш, да си задвижван не от бягство, а от свобода.

Ще пробват с още, ще пробват с други, уж, че се борят с това, а реалността ще си остава същата. Вгледайте се – и всеки мъж, и всяка жена е просто дете с рана, което с този пуст наш фалш учим, че пътят е не в искреността, а в утехата да не признаваш, че ти си това. А тук я няма обичта.

Ромео и Жулиета. Те живеят в различни светове, а любовта им е невъзможна. Може би се търсят, но така и не се откриват.

Може да откриете още интересни текстове на страницата на автора: facebook.com/Airletters