Децата са като хвърчила

Децата са като хвърчила.

Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята.

Тичаш с тях, докато всички останете без дъх.

Те се разбиват... удрят се в покрива.

Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят...

Накрая, те политат.

Нуждаят се от по-дълга връв и ти продължаваш да им я отпускаш.

Докато те я дърпат, ти с всяко развиване усещаш и тъга, заедно с радостта...

Хвърчилото все повече се отдалечава.

И ти знаеш, че не след дълго това прекрасно създание ще среже спасителното въже, което ви свързва и ще литне, както е редно...

Свободно и само.

Едва тогава ще знаеш, че твоята работа е свършена.

Автор: Ерма Бомбек

Превод на български: Melisa / Източник: pozitivnoto.info