Басните на Жан дьо Лафонтен

Жан дьо Лафонтен е сред най-популярните баснописци в световната литература. Роден е на 8 юли 1621 г. във френския град Шато Тиери в областта Шампан. Следва богословие и право в Париж, но повече се интересува от литература. Литературната му дейност започва късно, на 37 години.

Своето истинско призвание Лафонтен намира като баснописец. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Чрез басните той разкрива порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта.

High View Art ви представя някои от най-известните му цитати от басни:

Размисляше в леговището заек
(какво би правил там, освен да мисли той?).
Привиждаха му се премеждия безброй:
страхът и ден, и нощ това зверче терзае.

Из „Заек и жаби“

Тоз, който иска друг в капан да улови,
най-често сам попада във капана.
И съжалявам аз, че и до днес, уви,
таз стара истина остава неразбрана.

Из „Жаба и плъх“

Големи обещания, но що създаде той със своя ум?
Единствено и само шум.

Из „Планината ражда“

Не пренебрегвай нищо ти,
ако изгодно е на всичкото отгоре.

Из „Чаплата, момата“

Ах, верният другар е много скъпо нещо!
Той знае да чете в сърцето ти дори:
не става нужда да му казваш ти
какво желаеш и какво си патил.
Нà, може сън един да го смути,
когато се отнася до приятел.

Из „Двамата приятели“

Кога ли ще освободим
завинаги дворците от такива:
за работа не става ни един,
ала за приказки – добре ги бива.

Из „Съветът на плъховете“

С търпение и време постига се това,
което само сила не успява да постига.

Из „Лъвът и мишката“

Човек на навика се подчинява
и как от него да се отървеш?
Робуваш му – къде каквото прави,
не можеш го преправи както щеш.
Със бич го пердаши, боди го с вила,
той, навикът запазва свойта сила,
дори и с меч не ще го разсечеш.
С което свикнеш – господар ти става,
гони го през вратата, ако щеш,
ще влезе през прозореца тогава.

Из „котката, превърната в жена“

Далече от очите – далече от сърцето;
така е и при любовта.

Из "Двата папагала, кралят и неговият син"