Август винаги се връща уморен

Август винаги се връща уморен. Не, че дълго е пътувал, просто дълго е очаквал – едни да си тръгнат, други да дойдат, трети да решат дали да останат.

Чакал е спазването на обещания, които никога не са му давани. Чакал е на места, където никога не си е уговарял среща. Чакал е да забрави лица, които никога не е познавал.

Затова дрехите му са прашни и раздърпани, но очарователни в своята лекомислена естественост. В яката на намачканата си риза е закачил няколко разочарования с една ръждясала игла надежда. От време на време тя го убожда по врата, но той не я сваля, защото друг път с нея пришива и у чуждите яки разни неща, които са съкрушили наивността на душата им.

В левия си джоб е прибрал спомените за няколко преживявания, които никога не са му се случили, но винаги са оцветявали в шарено сънищата на сивите му нощи. Някои – негови собствени, други – взети назаем. Но винаги, като изтръгнати от гърдите на една хронична меланхолия. Когато светът натежава на дишането му, той бърка в левия джоб и сбъдва несбъднатото си въображение.

Тогава походката му става хаотична, носът на обувките – неправилен компас. Обзет от нерешителност, август стои раздвоен между носталгията и случайността. За кратко прекратява вървежа си и изпада във философско безделие, маскирано в размисъл. Става объркан и докачлив. Превръща се едновременно в кактус и в балон.

Когато отново се върне към себе си, август отваря един малък окъсан тефтер и записва с къс графитен молив и нечетлив почерк няколко имена. Списъкът се вижда дълъг. Важни трябва да са. После прибира тефтера и тръгва отново.

Сега вече знае накъде отива. При тебе идва – най-после дързък и категоричен. Август винаги се връща. Но ти не го посрещай шумно. Август винаги се връща уморен.