Ако щастието на друг намалява, твоето не става повече

Вървял човек и намерил Щастие.

- Ти чие си? - попитал.

- Загубено съм - тъжно отвърнало Щастието.

- Щом си загубено и не знаеш чие си, бъди мое!

Казал и го направил.

Метнал Щастието на рамо и продължил нататък.

Но не усетил никакво въодушевление, все едно Щастие няма.

- Защо така? - попитал човекът Щастието.

- Защото, ако Щастието на друг намалява, твоето не става повече.