17 любими цитата от "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гилбърт
Има моменти, когато се изгубваме, търсим се и се намираме по криволичещите пътища, опитвайки се да решим сложните житейски уравнения, чийто отговори все не излизат.
И точно когато си мислим, че животът ни е спрял на едно място се случва нещо, което ни кара да тръгнем напред, по пътя… към щастието, което ни чака изад ъгъла. За да ни се случи.
Кой е пътя ни? Какви са целите ни? Какво ни прави щастливи? Коr са важните неща? Това са въпросите, на които дава отговор Елизабет Гилбърт в своята книга.
Ето няколко любими цитата, които ни карат да се усмихваме и да вървим напред - по пътя към Щастието:
1. "Трябва да се научиш да избираш мислите си така, както избираш дрехите в гардероба си. Това е сила, която можеш да овладееш. Ако толкова искаш да контролираш всичко, започни с ума си. Това е единственото, над което трябва да упражняваш контрол."
2. "Търсим щастие навсякъде, но сме като прословутия просяк на Толстой, който прекарал живота си върху гърне със злато и се молел за дребни пари на всеки минувач, без да подозира, че богатството му е точно под него през цялото време. Твоето съкровище – твоето съвършенство – вече е вътре в теб.
Но за да го поискаш, трябва да напуснеш забързаната суматоха на ума и да изоставиш желанията на егото, за да навлезеш в тишината на сърцето."
3. "Леко е да се молиш, когато в живота не всичко е гладко, но да не прекъсваш молитвите, даже когато кризата е отминала, — това е своего рода завършващата фаза на процеса, в хода на който душата придобива възможността да задържи натрупаните блага."
4. "Бог живее в теб, Бог — това си ти, такава, каквато си. На него му е безинтересно да гледа, как се опитваш да се представиш за някоя друга, някоя, която според теб, съответства на идиотските представи за това, как трябва да изглежда и да се държи една духовно извисена личност.
На всички нас кой знае защо ни се струва, че за да станем просветени е необходимо да внесем драматични изменения в своята личност, да се отречем от собствената си индивидуалност."
5. "Намери човека, когото би могла да обикнеш. Изчакай толкова, колкото е необходимо да се заличат раните, но после все пак пусни някого в сърцето си. Не превръщай живота си в паметник на Дейвид или бившия си мъж."
6. "В реалния живот ние постоянно подскачаме насам-натам, за да се наместим и да се чувстваме добре – физически, емоционално и психически, за да избегнем състоянието на тъга и неудобство.
Медитацията (випасана) учи, че тъгата и неудобството са неизбежни в живота, но ако успееш да се задържиш неподвижно достатъчно дълго, с времето ще осъзнаеш истината, че всичко (и неудобно, и чудесно) отминава в крайна сметка."
7. "В свят, изпълнен с нещастия и мошеничества, понякога можеш да се довериш само на красотата. Само високите творчески постижения не могат да бъдат покварени. Удоволствието не може да бъде спазарено."
8. "А усетиш ли мъничка възможност за щастие след толкова мрачен период, трябва да се вкопчиш в глезените на щастието и да не се пускаш, докато не те извлече по очи от калта – това не е егоизъм, а задължение. Даден ти е живот; твой дълг е (и също твое право като човешко същество) да намериш нещо красиво в живота, без значение колко е крехко."
9. "Йогите обаче смятат, че човешкият живот е много специална възможност, защото само в човешко тяло и само с човешки разум можеш да осъзнаеш Бог. Репите, дървениците, коралите никога няма да имат шанс да разберат кои са всъщност. Но ние имаме този шанс."
10. "Мястото за почивка на ума е сърцето. Единственото, което умът чува по цял ден, са звънтящи камбани, шум и спорове, а иска само спокойствие. Единственото място, на което умът някога ще намери покой, е в тишината на сърцето. Ето там трябва да стигнеш."
11. "Точно както в литературното произведение съществува буквална истина и художествена истина, човешкото създание притежава буквална анатомия и художествена анатомия. Едната можеш да я видиш, другата – не. Едната е направена от кости, зъби и плът, а другата – от енергия, памет и вяра. Но и двете еднакво са истина."
12. "Съдбата според мен също е взаимоотношение – игра между божествената милост и личното доброволно усилие. Върху половината нямаш контрол, половината е абсолютно в твои ръце и действията ти ще имат значителни последствия. Човекът нито е изцяло марионетка в ръцете на боговете, нито пък властва изцяло над съдбата си; по малко е и от двете."
13. "Галопираме през живота си като циркови артисти, които балансират върху два препускащи един до друг коня – единият крак е върху коня, наречен "съдба", а другият – върху коня "свободна воля".
Въпросът, който трябва да си задаваш всеки ден е: различавам ли двата коня? За кой кон трябва да спра да се притеснявам, защото не е под моя контрол, и кой да насочвам с голямо внимание?"
14. "Мислите ми са станали като стари съседи, малко досадни, но в края на краищата доста мили – господин и госпожа Бъбривци и трите им деца Дрън, Дрън и Дрън."
15. "Венеция изглежда е чудесно място да умреш от бавна, алкохолна смърт или да изгубиш любим човек, или да изгубиш оръжието на убийството, с което любимият човек бил погубен.
Като гледам Венеция, се радвам, че избрах да живея в Рим. Не мисля, че тук щях да захвърля антидепресантите толкова бързо. Венеция е хубава, но както е хубав филм на Бергман; можеш да й се възхищаваш, но всъщност не искаш да живееш в нея."
16. "Мисля, че хората имат деца по всякакви причини – понякога заради истинско желание да отгледат и да видят как израства живот, понякога поради липса на избор, друг път, за да задържат партньора си или да оставят наследник, а в някои случаи изобщо не го обмислят.
Не всички причини да имаш деца са еднакви и не всички са непременно самопожертвователни. Както и не всички причини да нямаш деца са еднакви. Нито пък всички са егоистични."
17. "Но толкова ли е лошо да се живее по този начин известно време? Само за няколко месеца от един цял човешки живот, толкова ли е лошо да пътуваш и да не те вълнува нищо повече от това какво ще бъде следващото ти ядене?
Или да научиш нов език с единствената цел да го чуеш как звучи от собствената ти уста. Или да заспиш посред бял ден, под слънцето, слушайки ромоленето на любимия си фонтан? И така и на следващия ден?"
