Упражнението на Ема Томпсън по себеприемане пред огледалото

В прочутата си реч на Берлинале актрисата говори за връзката, която имаме със себе си, когато гледаме голите си тела.

Ема Томпсън и нейната реч за самоприемането на миналогодишното Берлинале ни впечатлиха и за това решихме да я припомним и на вас. Във време, когато психичното здраве се възхвалява от всички страни, откровените думи на актрисата ни накараха да се замислим за отношенията, които имаме със себе си.

"На жените са промити мозъците, за да мразят телата си. Това е факт", категорична е тя. И завърши с покана за размисъл и интересно упражнение по самоприемане. "Просто отидете до огледалото, свалете дрехите си и не мърдайте. Приемете себе си и не се съдете. Това е най-трудното нещо, което някога ми се е налагало да правя. Направих нещо, което никога не съм правила като актриса." - каза тя по повод една от сцените във филма "Успех, Лио Гранде", в която застава гола пред огледалото в търсене на емоционалните и физическите връзки на героинята, която играе.

Интересно е упражнението, което тя предлага от психологическа гледна точка, защото не всички жени биха били в състояние да застанат неподвижно пред огледалото и да приемат - без да осъждат, това, което виждат.

Психологът Пилар Гера Ескудеро разсъждава по този въпрос: "Първата реакция, която имаме, когато се погледнем в огледалото, ще разкрие връзката, която имаме със себе си и най-вече със света. Това, което си казваме, когато се гледаме голи, е ясно отражение на това как се позиционираме в света и с другите. Преди всичко това е експеримент, за да видим колко критично чувство имаме и дали то е критично чувство за усъвършенстване, критично чувство за самовзискателност, за перфекционизъм... Не знам дали всички бихме се приели, ако се погледнем голи пред огледалото. Вярвам, че огромното мнозинство би отхвърлило себе си, защото би се вгледало повече в областите за подобрение, отколкото в силните си страни", обяснява експертът.

За психолога Лаура Валенсуела Ема Томпсън определя процеса на самонаблюдение на тялото. "Процес, чиято основна цел е да обърнем внимание на тялото си и да направим самодиагностика на състоянието му, да наблюдаваме детайлно всяко кътче от него, без да искаме да променяме нищо".

Консуматорството на съвършенството
Тази критична реакция потвърждава това, което Пилар определя като тенденция към консуматорско усъвършенстване. "Толкова сме обсебени от промяната към по-добро, че не се наслаждаваме на момента, който имаме, не го приемаме, не го изживяваме, защото сме склонни да се насочим повече към миналото (какво е можело да бъде и какво не е) и към бъдещето (какво можем да променим). Но рядко правим това упражнение да се погледнем в очите и да разберем, че това е единственият момент, който имаме.".

Нека спрем да мислим за това как да "поправим" нещо в тялото си
Интересна е гледната точка на Валенсуела за това как нереалистичните стандарти за красота формират поведението ни спрямо телата ни и крехкото самочувствие. "Научени сме да се гледаме в огледалото, за да открием какво трябва да "поправим", и го правим автоматично. Търсим всичко, което не е наред с нас, и мислим как можем да го скрием, да го прикрием, да го модифицираме, дори да го премахнем. Научени сме да се гледаме в себе си, за да се преценяваме. Всяка жена, която застане пред огледалото, за да се огледа, неизбежно ще изпадне в състояние на осъждане, защото така сме възпитани. Приемането на себе си е сложен и често болезнен процес, но е абсолютно необходим, за да се примирим с тялото си и със себе си", обяснява тя.

Не става въпрос само за приемане на телата ни
Упражнението за самоприемане не се състои само в това да приемем това, което виждаме, а да се съсредоточим върху емоциите си и върху това кои сме. "Преди да погледнем себе си и да помислим дали харесваме тялото си или не, трябва да си кажем как се чувстваме, какво чувстваме, какви емоции имаме, да се запитаме дали се харесваме като човек, дали харесваме емоциите, които имаме, да се разпознаем, като се погледнем в очите. След като уважаваме своята ценност, трябва да приемем реалността, че това тяло е единственото, което имаме, че това е базата, от която тръгваме, и оттам да открием какви са нашите нужди и желания по отношение на тялото ни. То може да бъде подобрено, но не може да бъде променено. Това е разликата, промяната е невъзможна, а подобрението е възможно", обяснява тя.

Работа върху самосъпричастността
Справянето с негативните и натрапчиви мисли, които могат да се появят по време на това упражнение по себеприемане, не е нито лесно, нито непосредствено. Но е важно, както посочва Валенсуела, "да осъзнаем, че повечето от разрушителните мисли, които имаме за тялото си, не ни принадлежат. Това е първата стъпка, за да започнем да гледаме на себе си емпатично. Опитваме се да бъдем съпричастни към всички около нас, но забравяме, че емпатията започва от самите нас. Състрадание, разбиране, съпричастност към себе си... това са първите стъпки към самоприемането.

Един от начините да обобщим това упражнение за самоприемане и самоопознаване на реалността, която ни показва огледалото, е да видим тялото си като цяло, което надхвърля физическия облик. "Това би било разликата между това да се гледаме в огледалото и да виждаме себе си в огледалото. Когато се гледаме в себе си, ние гледаме само формата. А когато се гледаме в огледалото, виждаме отвъд: виждаме формите, емоциите, вътрешната си същност и връзката си със света", обяснява Пилар Гера.

Упражнението да се вгледаме в очите си
И накрая да поговорим за упражнението, което трябва да се прави още преди да погледнем тялото си: да погледнем в очите си. "Това е упражнение, което правя често с моите пациенти, дори в консултативния кабинет. 99 % от хората никога не са се гледали в очите. Гледаме се, за да си срешем косата или да се гримираме, но никога не сме се гледали, за да се разпознаем. Това е упражнение в реалността, което много малко хора са в състояние да понесат. И трябва да започнем да го правим, за да спрем да искаме да се променяме'', смята Пилар.