Припомням си "причините да живея"... и оставам благодарна и активна

Хората ме питат... Откъде получавам цялата си енергия? Как се справям с всичко? Как оставам позитивна?
 
Е, аз съм просто себе си.
 
Ненаситен ученик. Търся нови преживявания, предизвикателства и се впускам в потока си от нови мисли, идеи и не се поддавам на умората, нито на разочарованието.
 
Припомням си "причините да живея"... и оставам благодарна и активна.
Аз съм вечна домакиня. Вярвате или не... Това е основата на това, което съм, и което ме прави най-щастлива.
Току-що направих първата си закваска - пека хляб, а скоро ще се пробвам и в грънчарството.
Готвенето не винаги е било толкова естествено за мен, но винаги съм обичала да го правя.
 
Обичам да пиша рецепти. Предпочитам да не измервам и най-често прибягвам до "на око", а това ме измъчва, особено в печенето, трябва да имаме търпение - то е добродетел и единственият път към успеха.
 
Освен това съм безнадеждно влюбена в растенията. Зеленчуците ме поддържат и разбирам предизвикателството да се отървеш от старите навици и да замениш дъската с колбаси. Обичам да се забавлявам и целта ми е да сервирам достатъчно ястия, за да не липсват на хората класическите месо и сирене.
 Аз съм момиче от остров, морските дарове бяха основна храна в нашата къща, докато растяхме. В задния ни двор баща ми опушваше сьомга - още жадувам за нея... Океанът е в кръвта ми, но открих, че готвенето навън, на открит огън е също толкова задоволително и вкусно. И печенето без масло изглеждаше невъзможно преди няколко десетилетия, но кроасаните ми също се получават много добри, докато научих няколко трика в занаята.
 
Носим старите навици и представи на поколенията за това какво е храната - нашите "комфортни храни"... това, което приготвяме в бързината, е това, което знаем, на което са ни учили или сме виждали в детството си и т.н. - но не е задължително да е така.
 
Замяна на "стария глас", с нов...
 
В моето търсене открих благодатта на градинарството, пресните билки, маслата и цветните есенции - дълъг списък от съставки, които никога не съм опитвала като дете, въпреки че са точно пред мен, под краката ни, в гората, на свобода - растенията са лекарство.
 
Природна болница...
 
Опитвам се да пия по-малко кафе и повече чай, обичам стъкления си чайник и смесите от роза и лайка - все пак това е работа в процес на изпълнение. Този сезон засадих цяла "чаена градина" и нямам търпение да приготвям собствените си отвари...  И все пак силното "Кортадо" с капка овесено мляко на пара е моята сутрешна слабост.
 
Не претендирам, че съм непретенциозна... Знам, че съм благословена, че имам възможност да избирам, да отглеждам и да пазарувам биологични продукти - но докато можем, защо да не сме наясно как се храним, какво ядем и как ще оставим най-нежната си следа на Земята... докато оказваме по-голямо влияние в сърцата и умовете.
 
Бъдете радостни,
бъдете диви,
бъдете креативни...
 
Благославям ви във вашето пътуване, където и да се намира то...

Автор: Памела Андерсън