Последната вечеря и поредните очаквания

Разбирам младите инфлуенсъри или изобщо фенове, които хейтят сериала. Наистина, без ирония. Те са млади хора, чиито родители сега са на 50 години. В по-голямата си част това са хора, които лесно прекъсват връзки, разприятеляват при първата появила се причина и те блокират във фейсбук без обяснения. Това са хора, които няма да чакат пет години никой, камо ли мъж. Това са хора, които казват, че Кари е кофти приятел. Защо? Какво я прави такава в очите им?

Това са хора, които гледат повърхността, първи горен слой - от къде Кари имала пари за обувки, дрехи, апартамент, почивки и вечери навън, все пак тя е един обикновен писател, тръгнал от някогашна вестникарска колонка. Хора, които скандират главно да се върне Саманта, обаче цели два сезона съм свидетел, че сериалът се справя повече от отлично и без героинята ѝ. Да се движиш по повърхността е скучно занимание, защото е лесно. Аз плувам в дълбочината и искам да анализирам останалите слоеве, защото има и такива, много по-интересни.

В последния, единадесети епизод, имаше някои много силни реплики и моменти, като най-малко паметни за мен бяха секундите със Саманта, просто имаше далеч по-съществени неща. Искам да ви обърна внимание на нещо, ако следите какво и как пиша до тук, аз харесвам Саманта, харесвам Ким Катрал. Тези приятелки бяха една здрава четворка, с чииито проблеми и емоционални възходи и падения ние живяхме години наред. Просто нищо не се върти около един човек - това имам предвид. Бих била приятно изненадана, ако в трети сезон Саманта се появи за повече време и ако, разбира се, егото ѝ го позволи, но не вярвам, макар че never say never. Сийма обаче е много добър образ и не гледам на нея като заместител, макар и да притежава всички качества. По-скоро за мен Сийма е нещо ново, приятно, опърничаво, секси, категорично и с много женска сила и енергия в присъствието си. 

Нека сега разгледаме голямата драма - как може Ейдън да каже на Кари, че само след пет години те отново ще бъдат заедно? След прощалната вечеря, състояла се в апартамента на Кари, Ейдън се появи точно там, където беше заявил, че кракът му повече няма да стъпи - в същия апартамент. Дойде без багаж и с посърнала физиономия, за да обясни лично на Кари, че трите му деца, някои, от които пораснали момчета по българските стандарти (в сериала те са на 14, 17 и 20 години), имат нужда от него, защото цял живот са били заедно. Така той предложи на Кари варианта тя да го почака пет години, докато Уайът, най-малкият му син, навърши пълнолетие.

Десет години били минали като щракане с пръсти, казва той, тогава какво значили пет - ще минат като цигара време, едва ли не. "Единственото нещо, което обичам повече от теб, са моите момчета. Поех ангажимент, че няма да те загубя отново и няма да го направя. Просто ми дай малко време", казва Ейдън. А Кари се връща обратно там, където някога беше - сама и натоварена с очаквания.

Какво обаче са пет години за едно момиче на 25 и какво са за жена на 55? За двете чакането има различни времеви измерения и определено тече по различен начин. Какво са пет години за човек, който има три деца и за някой, който има котка и много скъпи обувки? Несравнимо, нали? Веднъж имаш ли деца, знаеш, че на света няма нищо по-важно от тях. Какво са пет години, когато нямаш нищо за губене и когато всичко е заложено на съдбовната ти карта? За тези въпроси замисля ли се някой инфлуенсър? 

В епизода тяхната раздяла не е истерична и брутална, няма мега катастрофа и драма, а по-скоро усетих, че сценаристите ни дават вяра и надежда,  че нещо ще се случи занапред. Първият път Кари бе тази, която сложи край и нарани Ейдън, така че кармично сега той я наранява и единствената по-голяма любов от нея, е логично и уместно, е тази към децата му. Отговорност, която малцина биха разбрали. Страхливост, да, също. Но и отговорност в името на нещо по-голямо и по-значимо.

В животите си често сме изправени пред обстоятелствата да очакваме нещо или някого. Очакваме да започне учебната година, а после се молим до дойде ваканцията. Очакваме да приключим с работните ангажименти и да заминем на планувана почивка. Очакваме болката да спре. Очакваме тест за бременност и добри резултати от изследванията.

Очакваме някой да се върне след пет дни, пет седмици, пет месеца или пет години.

Очакваме приятели да дойдат на гости. Очакваме и се надяваме, че ще предстои една хубава вечер. Очакваме заплата, защото сме обещали смислен подарък - за близък, за майка си или за детето си. Очакваме този ден да приключи и с изгрева да дойде по-добър. Очакваме пералнята да спре. Очакваме обаждане и онова съобщение. 

Очакваме любовта. И ако сме сигурни, че това е истинската любов, сме готови да я чакаме цял живот.